Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— Ужасно неприятни — каза Фейн и добави: — Съжалявам.

— Разбирам — промърмори Барни. — И колко дълго ще боледувам?

— Ще можем да ви дадем противоотрова след края на процеса, но не по-рано. Най-много година. Сега разбирате какво имам предвид, като казвам, че напълно ще сте изкупили вината си пред Лео. Ако кажете, че тази болест е страничен ефект от употребата на Чю-Зет, ние ще можем…

— Разбира се — каза Барни. — Епилепсията е една от най-плашещите думи. Както ракът навремето. Хората изпитват ирационален страх от нея, защото знаят, че могат да се разболеят във всеки момент, без нищо да подсказва какво ще се случи.

— Особено най-новата кю-форма. По дяволите, дори не съществува теория, която да обяснява появата й. Най-важното е, че кю-мутацията не предизвиква органични промени в мозъка, значи ще можем да ви излекуваме. Вземете ампулата, тя съдържа токсин с действие, подобно на това на метразола. Но за разлика от метразола той предизвиква периодични пристъпи, по време на които се променя ЕЕГ-то. Това ще продължи, докато не го неутрализираме, което смятаме да направим, както вече ви казах.

— Анализът на кръвта няма ли да го открие?

— Ще открие присъствието на някакъв токсин, а ние искаме точно това. Защото ще представим документите с резултатите от вашите неотдавнашни медицински и психиатрични прегледи. И ще докажем, че когато сте дошли на Марс, не сте имали кю-формата на епилепсията, нито пък токсини в кръвта. И по такъв начин Лео — с ваша помощ — ще може да твърди, че присъствието на токсина в кръвта е страничен ефект от употребата на Чю-Зет.

— И дори да загубя делото… — каза Барни.

— …Продажбите на Чю-Зет страшно ще намалеят. Въпреки всичко повечето колонисти се страхуват, че „пренасящите“ наркотици са вредни за здравето при продължителна употреба. Токсинът в тази ампула се среща относително рядко. Лео го е придобил по тясно специализирани канали. Мисля, че произлиза от Йо. Един известен лекар…

— Вили Денкмал — прекъсна го Барни.

Фейн сви рамене.

— Възможно е. Така или иначе ампулата е в ръцете ви. Глътнете токсина веднага щом опитате Чю-Зет. Постарайте се първият припадък да бъде в присъствието на останалите. Гледайте да не сте сам навън, докато работите по градината или копаете с автоматичната земекопачка. Веднага щом получите първия пристъп, се обадете по видеофона и поискайте медицинска помощ от ООН. Нека ви изследват незаинтересовани доктори, не търсете личния си лекар.

— Вероятно няма да е лошо, ако лекарите от ООН ми направят ЕЕГ по време на някой от пристъпите — каза Барни.

— Абсолютно. Затова се опитайте да попаднете в някоя от болниците на ООН — те са само три на Марс. Ще можете да представите добри причини за това, защото… — Фейн се поколеба. — Честно казано, пристъпите, предизвикани от този токсин, ще бъдат съпроводени от стремеж към разрушение, насочен както към останалите, така и към самия вас. Технически всичко ще започва с истерия с различни степени на агресия и ще приключва с частична или пълна загуба на съзнанието. От самото начало ще е ясно какво става с вас, защото — поне така ми казаха — ще го има и типичният стадий на конвулсии на мускулите, а после — ритмични гърчове, последвани от отпускане на мускулите. А накрая — кома.

— С други думи — класическата форма на епилепсия с гърчове.

— Плаши ли ви това?

— Не знам дали отговорът на този въпрос има някакво значение. Аз дължа нещо на Лео, той знае това, вие — също. Колкото и да не ми харесва думата „изкупление“, мисля, че тя е най-подходящата за случая.

Зачуди се как ли тази изкуствено предизвикана болест ще повлияе на връзката му с Ан. Вероятно това щеше да е краят. Така че той наистина жертваше много заради Лео Бълеро. Но и Лео щеше да направи много за него — прибирането му от Марс не беше маловажен фактор.

— Смятаме, че е много вероятно да се опитат да ви убият, когато поискате адвокат — каза Фейн. — Всъщност те ще…

— А сега бих искал да се върна в землянката си — каза Барни, готвейки се да тръгне. — Става ли?

— Чудесно. Свиквайте с местните условия. Но позволете ми да ви дам един съвет относно онова момиче. Законът на Доберман — помните ли, той беше първият, който се ожени и разведе на Марс — гласи, че колкото по-голяма е емоционалната привързаност между двама души на тази проклета планета, толкова повече се влошава връзката им. Давам ви най-много две седмици, и то не защото ще се разболеете, а защото това е стандартният срок. ООН окуражава подобно развитие на нещата, защото то води до повече деца и до увеличаването на населението на колонията. Схващате ли?