Уилям Дийл - 27

— А другият? Крафт?

— Хладнокръвен убиец, но не е така гъвкав като Сван. В някои области е почти еднакво добър.

— А доколко е предпазлив той, Лудвиг?

— Предпазлив? Няма класата на Сван. Ще ти дам един пример. Имахме едно упражнение — да се вдигне във въздуха един склад, силно охраняван. Трима бяха хванати, когато се опитвали да проникнат в сградата, но доколкото разбрахме, Сван изобщо не се е доближавал до склада.

После дойде при мен и ми каза да махна охраната, защото сградата щяла да избухне. След два часа, бам! Нямаше я. Срина се!

— Какво е направил?

— Бомба за плъх.

— Наистина ли? — отговори Фирхаус учудено.

— Запознат ли си с този вид бомба?

— Чувал съм го — каза Фирхаус след малко.

— Пропълзял по мръсния канал под мястото и сложил капан. Използвал лимбургско сирене, за да е сигурен, че плъхът ще го подуши. Проработи превъзходно.

— Някои от другите обучавани не показват ли такива качества като Сван?

Сван изскочи от боровата горичка в подножието на планината наведен напред и присвил колене, за да запази скоростта, и безшумно се плъзна към тях.

— Не. Те са добри, но не са като този, дето пристига сега. Казвам ти, професоре, той е толкова способен, че човек се плаши.

— Ти плашиш ли се от него, Лудвиг? — небрежно попита Фирхаус.

Полковник Лудвиг се усмихна и поклати глава.

— Никой не може да ме уплаши, професоре, аз съм над тези неща. Но му се чудя. Той бе тук само от седмица, когато разбрах, че може да надмине десенсибилираната ни подготовка. Господи, та той може и да преподава. Той е идеалният офицер от СД. Това, за което фюрерът мечтае, е точно той.

— Ти би ли се изправил срещу него?

Лудвиг за миг го погледна насмешливо, после бавно кимна.

— Да. Интересно предизвикателство. Той има неестествената способност да се концентрира върху една-единствена цел, да взема на момента решения, базиращи се на знания, инстинкт и логика, и да реагира веднага. Повечето, които познавам в този занаят, използват емоционалния инстинкт. Рядко се съобразяват с логиката.

— Учи ли се от грешките си?

— Сван не допуска грешки.

— Какви са слабостите му, Лудвиг?

— Единствената му слабост, която мога да определя, е нетърпението му. Когато научи нещо, иска веднага да го опита.

— Хм. Това може да стане сериозен проблем. Може да се наложи този човек да стои скрит с години, преди да бъде задействан.

— Тогава ще трябва да му намерим други занимания. Той обича опасностите.

Фирхаус започна да се смее.

— Какво смешно има? — попита Лудвиг.

— Просто си мислех няма ли да е парадокс, ако сме го преобучили.

— Не е възможно да бъде преобучен, хер професоре — каза Лудвиг. — Крафт и другите трима в курса имат отлични данни, но ще им трябват две-три години, за да достигнат класата на Сван, а през това време един Господ знае колко добър може да стане той.

— Поздравявам те, полковник — каза Фирхаус и стисна ръката на високия мъж. — Вършите прекрасна работа тук. И така, какво следва сега?

— Състезание.

— Състезание?

— Да. Ще изправя Сван срещу Крафт при едно много трудно изкачване и надбягване.

— Защо?

Лудвиг вдигна рамене.

— Просто да видя кой ще е пръв. Да видя как реагират при предизвикателство и под напрежение. Има някои неща, които дори тренировката не може да имитира. Ще бъде доста показателно.

— Но и опасно, полковник, ако тренировката им е толкова добра, колкото предполагам. Прекалено много ще държат да спечелят. Може да поемат рискове, които не са наложителни.

— Съгласен съм — каза Лудвиг. — Но това е част от обучението, професоре, да проверим тяхната преценка. Тук не става въпрос за победа, това е тест за техните умения и преценки. Сигурно ще бъде интересно, не мислиш ли?

— Малко жестоко.

— О, да.

— Те разбрали ли са вече за това състезание?

— Те никога не знаят нищо предварително, професоре. Изненадата е част от обучението.

— Чудя се дали Сван подозира, че Крафт се обучава като негов дубльор.

— Един Господ знае какво подозира или мисли той. Сван профуча през поляната и рязко спря само на педя пред Фирхаус и Лудвиг. Дъхът му беше равномерен и лек и излизаше през устата му като пара. Лед покриваше скиорските му очила и колана на якето му.

Той вдигна очилата на челото си и кимна. Фирхаус осъзна, че за първи път вижда Сван без маскировка. Сламено-русата му коса бе дълга и неподстригана, беше брадясал. Очите му бяха тюркоазеносини и неподвижни като на сокол. Не носеше шапка. Малки бучици топящ се лед проблясваха върху дългите му кичури.