Уилям Дийл - 27

„Много е хубав, дяволът“ — помисли си Фирхаус.

— Хер професоре, радвам се да ви видя отново. Доста време мина.

— Аз също, полковник Сван — отговори Фирхаус, като му стисна ръката. — Много впечатляващо изпълнение.

— Да. Около секунда и половина по-добро от последното ми постижение, бих казал.

Лудвиг погледна хронометъра си.

— Всъщност 1,2 секунди — каза той и се засмя. — Ако продължаваш така, ще трябва да те снабдим и с крила.

— Мислех си дали да не вечеряме довечера в моя хотел, само двамата — предложи Фирхаус.

— Наистина трябва да ви откажа — отговори Сван. — Следващите ден-два ще бъдат много трудни за мен и трябва да бъда в най-добрата си форма.

— О? Защо? — попита Фирхаус невинно.

— Време е за състезание между Крафт и мен, нали? — отговори Сван. — Не мога да си позволя никакво разсейване. — Засмя се и тръгна към бунгалото в подножието.

— Откъде е разбрал? — попита Фирхаус. — Мислех, че ще бъде изненада.

— Да — отговори Лудвиг с явно безпокойство. — И аз си мислех така.

Бунгалото в подножието на планината бе малко: две спални, кухня и голям хол — тук бе центърът за планиране и лекции. На едната стена имаше двуметрова карта на местността.

Крафт бе по-нисък от Сван, но по-як, с врат като на бик и широки рамене, които издуваха копринената му риза. Бе гладко обръснат и тъмната му коса бе подстригана много късо. Седеше с напрегнато внимание в рязък контраст със Сван, който се бе отпуснал върху стола си. Крафт се бе отказал от многообещаващата кариера на олимпийски скиор, за да се присъедини към „Шестте лисици“. Той бе бивш отличен студент и владееше перфектно английски, френски и италиански.

Сван не обръщаше внимание на противника си. Вместо това гледаше Лудвиг с присвити очи и внимателно слушаше всяка дума на своя наставник.

— Задачата е следната — обясняваше Лудвиг. — Тръгвате от тази страна на Хамел. — Той показа с показалка откъде трябва да започне упражнението и евентуалния маршрут. — Ще се изкачите по западната част на около хиляда метра, после ще пресечете тук, от задната страна, и ще се спуснете със ски по обратната страна. Под склона, ето тук, ще ви чака това флагче. Той вдигна едно малко нацистко знаме с черен пречупен кръст в средата. — Който се върне с него, печели.

— Ще бъдем ли оценявани по нещо друго освен по-бързината? — попита Крафт.

— Целта е да донесете флагчето — повтори Лудвиг. — Ще имате на разположение петнадесет минути да разучите картата. Това е всичко. Хайл Хитлер.

— Хайл Хитлер — отговориха двамата мъже заедно, като вдигнаха ръце в нацистки поздрав. Лудвиг и Фирхаус напуснаха бунгалото. Сван и Крафт разучаваха картата мълчаливо. Крафт си водеше бележки, Сван стоеше пред картата и я гледаше безизразно. „Това упражнение е като партия шах — каза си той. — Много опасна партия шах.“ Склонът бе всъщност ледник, образуван от топящия се сняг през топлите августовски следобеди, който нощем замръзваше отново.

Имаше два маршрута надолу по склона. Единият, от западната страна на ледника, беше по-бърз, но много по-опасен, покрай пропаст, дълбока поне триста метра. Източната пътека имаше редки падове и естествен риф, който прекъсваше пътя по средата. Двата пътя се сливаха в средата на склона. Следваше гладко спускане по цялата дължина додолу. Критичното решение щеше да бъде дали да се рискува със спускане по западната страна, или да се пресече през източната.

Инструкциите на Лудвиг бяха прости — да се донесе флагът. Това бе операцията, така че тестът бе за умения, интелигентност и бързина, а не за героичност.

Той се съсредоточи върху картата. След като ще се изкачват по западната страна, ще му се наложи да пресече ледника и да стигне източния път — задача, опасна сама по себе си: едно подхлъзване и ще полети надолу към сигурна смърт.

Лудвиг бе измислил наистина дяволско състезание.

— Е, Сван, желая ти късмет. Нека по-добрият спечели — каза Крафт и му подаде ръка.

— Най-добрият ще спечели — каза Сван, без да го погледне. И без да обръща внимание на протегнатата ръка, рязко се обърна и излезе.

Към обяд Сван бе достигнал гребена от западната страна на Хамел. По негови изчисления бе две-три минути пред Крафт. Загуби тридесет секунди, докато оглеждаше долината и мислено се концентрираше върху картата. Върхът на Хамел се спускаше на изток, докато западният път, по-опасният от двата, започваше само на петдесет метра по-нататък, покрай издатината на планината. Да се спуснеш със ски по ледника от западната страна бе повече от рисковано, бе просто глупаво. А имаше и още един фактор — вятърът. Той бясно виеше около него и превръщаше снега във вихрушка. Двеста метра напряко и Крафт щеше да го изпревари. Да се донесе флагът! Единствената инструкция на Лудвиг.