Уилям Дийл - 27

Той беше започнал да практикува използването на германци със смесена кръв, обикновено една осма или една шестнайсета евреи, като агенти, обещавайки им, че няма да ги преследват, докато са ефективни. Познати като Judenhascher, ловци на евреи, те бяха използвани да събират информация за други евреи, като често прекарваха със седмици над фамилни архиви, за да търсят някоя прабаба или втора братовчедка, в чиито жили да има поне мъничко еврейска кръв. Фирхаус пращаше докладите си на Хитлеровия СС и с всеки изминат ден папките с информация набъбваха и очакваха Хитлер да ги използва за всякакви тъмни замисли, които можеше да изработи умът му.

Хитлер се засмя и удари с ръка по масата.

— Знаеш ли какво харесвам в теб, Вили? Това, че си практичен човек. И така, кажи ми още нещо. Беше ли на разпита на Райнхард?

Фирхаус кимна.

— Какво ни каза той? Каза ли нещо за Черната лилия?

— Твърдеше, че никога не е чувал за това.

Телефонът иззвъня. Хитлер се завъртя, грабна слушалката и я тресна обратно. После се обърна към Фирхаус и изрева:

— Той е лъжец! — Лицето му почервеня. Юмрукът му удари по масата. — Разбира се, че знае за нея. Той е помогнал за създаването й. — Пое дълбоко дъх, за да се успокои, и продължи: — Много е важно бързо да смажем тази организация, Вили. Тези фанатици. Фанатизмът е заразен. Искам това да бъде непосредствената ти задача. Разбий ги. Разбий Черната лилия.

— Това не е ли работа на Гестапо, майн фюрер? Хитлер френетично замаха с ръка пред лицето си и заклати глава.

— Гьоринг си има други неща, за които да се тревожи. Не се грижи за политиката.

— Да, майн фюрер. Райнхард също така каза нещо интересно за ирландеца, за когото ви споменах, Кигън.

— Ирландеца?

— Ирландски американец. Очевидно заместник-посланикът Уолингфорд се е опитал да наеме самолета на Кигън за бягството на Райнхард, но Кигън отказал.

— Аха! Може би твоята интуиция за него е вярна.

— Направих си труда да поговоря с Кигън рано тази сутрин. Той е голям циник и имам чувството, че не му харесват много неща в Америка. Той определено не вярва на банкерите и бизнесмените, казва, че те са единствените победители във войната.

— Вярно, много вярно — каза Хитлер и затръска глава в знак на съгласие. — Какво имаш наум за този Кигън?

— Не съм сигурен. Той е много богат и доста независим. Познава всички в посолството, в армията, хора от правителството, повечето от благородните фамилии тук и в Англия. Такъв човек, ако симпатизира на нашите възгледи, майн фюрер, може да бъде използван по много начини. Той зйае много вътрешни тайни — кой може да се поддаде на изнудване: хомосексуалисти, длъжници, влиятелни хора, чиито вкусове превишават банковата им сметка.

— Съгласен съм. Само внимавай с него — каза Хитлер. — Никога не се доверявай на американци. Прекалено са идеалистични.

— Да, майн фюрер.

— Какво става с 27?

— Обучението му върви много добре. Лудвиг ми докладва, че е изключителен ученик. Бързо възприема. Между другото, опитвам и нещо друго, малко непочтено може би.

— Разбира се — злобно се усмихна Хитлер. — Какво друго мога да очаквам от теб.

— Въведох още един ученик в курса за обучение със Сван. Сван, разбира се, не знае за това, но човекът ще го замести, в случай че на 27 нещо му се случи или го хванат. Сван мисли, че новият човек се обучава със съвсем друга задача. Ще бъде добра възможност да ги сравним.

— Мисля, че не е нужно да ти казвам да бъдеш много внимателен с 27 — каза Хитлер и лицето му придоби отново сурови черти. — Той е голяма уловка, но ще го загубим, ако реши, че не му вярваме напълно.

— Ще имам това предвид, майн фюрер. Ще ида лично да посетя лагера.

— Много добре. С нетърпение ще очаквам доклада ти. Разработил ли си детайлите на операцията?

— Ще бъда готов, когато и той бъде готов.

— Чудесно. Гордея се с теб, Вили.

— Благодаря ви, майн фюрер.

— И, Вили, не забравяй. — Той вдигна пръст. — Черната лилия.

— Да, майн фюрер. Хайл Хитлер.

— Хайл Хитлер.

Сван се спускаше по стръмния склон. Вятърът бушуваше в ушите му. Движението му бе така бързо, че приличаше на скачане от скала. Той не обръщаше внимание на наклона, така както не обръщаше внимание и на красотата на Алпите, и на болката от напрежението в прасците, бедрата и раменете.

Беше изцяло концентриран, с очи, съсредоточени на двайсет метра напред, като внимателно разучаваше терена за камъни, пънове и други пречки, скрити под дълбокия сняг. Ако забележеше някаква опасност, променяше наклона на тялото си съвсем малко, само колкото бе необходимо, без да намалява скоростта. Състезаваше се с хронометъра в главата си.