Уилям Дийл - 27

— Да, майн фюрер. Хайл Хитлер.

— Вън!

Вратата рязко се отвори и Плоузен, мъничък като мишка човечец, който работеше в службата по снабдяването, мина покрай тях с лице бяло като тебешир. Хитлер видя Фирхаус и му махна да влезе.

Фирхаус влезе и вдигна ръка за поздрав. Хитлер му отвърна без желание, но настроението му се промени веднага. Настроението на Хитлер винаги се оправяше, щом пристигнеше Фирхаус. Фюрерът обожаваше интригите и клюките.

— И така, Вили, какви са новините? Ободри ме малко. Досега денят ми беше мрачен! Да се разправяш цяла сутрин с идиоти като… — И той махна към вратата.

— Съжалявам, майн фюрер.

— Кажи ми някоя пикантна новина, а? — Той бързо се усмихна в очакване.

— Познавате ли генерал Ромсдорф?

— Трета дивизия, разбира се, разбира се.

— Неговата жена Фрида си има любовна история с един танцьор от Берлинската балетна компания.

— Балетен танцьор! — извика Хитлер и плесна с ръце.

— Да. Дори не е добър танцьор. Играе в масовите сцени. Хитлер сподави хихикането си и лицето му стана сериозно.

— Това може да ни създаде проблеми. Ромсдорф е на много важен пост.

— Да, майн фюрер.

— Да не говорим за това, че Ромсдорф страшно се гордее със своята… мъжественост. — Хитлер сподави ново хихикане.

— Да, майн фюрер.

— Всъщност — и той се изкикоти високо — той даже си мисли, че жените си падат по него.

Фирхаус се отпусна достатъчно, за да се засмее заедно с Хитлер.

— Горкият Ромсдорф — каза Хитлер. — Съжалявам и горкия танцьор. Когато нашият генерал разбере, ще го изпрати в Дахау. Други новини?

— Страхувам се, че беше доста скучна седмица. Отново обикновените клюки за Рьом. Създава все по-големи неприятности. Възмутителни истории за неговите предпочитания към млади момчета. Станал е още по-безсрамен от преди. И чувам, че пие много повече от обикновено.

— Той винаги е бил пияница и педераст — сопна се Хитлер.

Ернст Рьом бе нещо повече от затруднение — той представляваше една дълбока, лична обида за Хитлер. Той бе върнал приятеля си от времето на метежа обратно от Южна Америка и го бе направил шеф на щурмоваците, един от най-големите постове в Германия, и му бе дал картбланш да се разправя с червените и евреите. Но Рьом искаше повече. Сега той всъщност заплашваше авторитета на Хитлер и говореше, че ще се кандидатира за президент на Германия: едно предателско оскърбление към собствения му наставник.

— Проблемът е… — започна Фирхаус.

— Проблемът е, че СА наброява шестстотин хиляди души — изрева Хитлер и гласът му се извиси почти до писък. Той гневно отметна глава, пое дълбоко въздух и започна да обикаля из стаята. Когато проговори отново, гласът му бе сведен почти до шепот.

— Единственият начин, по който мога да се оправя с този проблем, е с помощта на моята лична гвардия, Вили, но ще мине още една година, преди СС да станат достатъчно силни за това. — Той отново махна с ръка. — Знам, знам. След една година и той ще стане много по-силен. — Хитлер спря обиколката и се наведе към Фирхаус с присвити очи. — Не можем да унищожим СА, докато моите СС не станат по-силни от тях. И това е единственият начин да се справим с Рьом и неговите бандити. Да ги унищожим.

— Да, майн фюрер.

— Но благодаря ти, че ми каза. Трябва да съм в течение на неговите… неговите перверзни. — Лицето му отново се отпусна. Той бе казал, каквото имаше да казва за СА.

— И така — каза той вежливо, — разбрах, че твоят човек от американското посолство е предал Райнхард на полицията.

— Да, майн фюрер. Един портиер. Всъщност ловец на евреи, но много надежден.

— Хайнрих е малко обезпокоен — каза Хитлер, като заобиколи бюрото си с ръце, хванати зад гърба. — Той би желал заслугата за тази операция да е само негова. Безпокои се, че си имаш тези ловци на евреи и специални агенти, които работят за тебе.

— Да не се е оплакал, майн фюрер?

— Не, не, не, разбира се, че не — отговори Хитлер, като пропъди с ръка това предположение. — Хайнрих не е глупак. Той знае, че идеята да създадем твоята малка част е моя.

Всъщност именно Фирхаус бе предложил идеята да се създаде една малка елитна част в СС, но всички, които общуваха отблизо с Хитлер, бяха свикнали с това, че фюрерът си присвоява заслугите за всички добри идеи. Хитлер отначало бе приел предложението като шега, но накрая бе дал на Фирхаус малък бюджет и разрешение да обучи петима души. Фирхаус успя чрез задължително привикване на служба да увеличи броя на своята част до двайсет и пет — трийсет души.