Уилям Дийл - 27

— Хич не ми се падаше в тая дупка — въздъхна Харис и изключи двигателя.

Кигън отвори вратата и изскочи навън. Бяха по-близо до ръба, отколкото му се бе сторило. Краката му потънаха в калния сняг, той се хвана за вратата, за да не падне в дерето. Бавно тръгна напред, вдигна ръка да защити очите си от студения сняг, шибан от силния вятър, който виеше в боровата гора. Мина покрай колата, после погледна към полузамръзналия поток в дерето. Три-четири метра. Изглеждаха му като сто. Погледна назад. Лявото задно колело на фонда беше наполовина извън пътя, заклинено в падналото дърво.

Харис също слезе и прецени ситуацията.

— Може и да успея да я измъкна — викна той в ухото на Кигън. — Ако я върнем на пътя…

— Колко време се стига с кола дотам? — извика Кигън.

— Не можем да се изкачим по този път. Не и без вериги. Дори и тогава не се знае дали ще успеем.

— Колко далече е оттук?

— Поне миля.

— Ще вървим пеша.

— В тази буря? — викна Харис удивено и поклати глава. — В никакъв случай. Познавам тази местност по-добре от собствената си спалня, но при такава буря може да пропуснем хижата. Много е лесно да се загубиш. По дяволите, човече, може да замръзнем. Една миля в тази виелица е цяла вечност.

Кигън удари с юмрук по капака и извика:

— Дяволите да го вземат, почти сме го хванали! Той е само на една проклета миля пред нас!

— Добре де, хайде да влезем в колата и да помислим! — викна и Харис. Вмъкнаха се в колата, Кигън си свали ръкавиците и почна да топли с дъха си измръзналите си пръсти.

— Той няма да иде никъде в това време — каза Харис. — Двамата със Соупи ще се затворят горе и…

— Този тип няма да се затвори никъде — прекъсна го Кигън. — Аз го познавам. Той е от тези, които успяват. Той е посветил живота си на една цел. Той изпълнява задача. И в момента действа. Чуй ме какво ти казвам, Дуейн. Когато действа, е като локомотив!

— Виж сега, Трекслър е добър, но никой не може да кара ски през такава буря.

— Той може и ще го направи. И ние не можем да го спрем, понеже сме затънали тук и… — Кигън изведнъж се сепна. — Боже Господи! Знам какво ще направи. Харис, хващай радиотелефона. Кажи им да се свържат със Соупи Крамър веднага. Ако Трекслър се покаже в неговата станция, Крамър да го държи на мушка с пистолета. Той е много опасен човек.

— Няма да ми повярват!

— Тогава аз ще им го кажа. Животът на вашия Соупи зависи от това.

— Ки… — започна Драймън.

— Млъквай, Драй.

— Но…

Кигън се извъртя и го погледна.

— Какво?

Знаеше какво тревожи Драймън. Да предположим, че грешаха относно Трекслър? Да го държат на мушка с пистолет? Драймън се безпокоеше точно от това.

— Животът на един човек е изложен на риск, Драй — тихо каза Кигън.

Харис установи връзка с базовата станция, но приемането беше лошо. Атмосферните смущения пращяха в слушалката.

— База, тук е Харис. Мистър Кигън от персонала на Белия дом казва, че трябва да се обадите по радиотелефона на Соупи Крамър и да му кажете, че Джон Трекслър е опасен и да го арестува.

Радиото почна да пука и да щрака, после се чу:

— …приемаме. Моля повторете…

— Господи, те не могат да ни чуят — каза Кигън.

Горският повтори съобщението. Атмосферните смущения затъмниха част от отговора, но те схванаха достатъчно от него.

— …лър замина за Лидвил преди час… Соупи… Когаър-хед… хижата… радиотелефонът изключен.

Раменете на Кигън увиснаха.

— Той го прави отново — каза Кигън тихо.

— Какво прави? — попита Харис.

„Точно като в Дрю Сити — помисли си Кигън. — Веднъж успя и сега ще го направи отново.“

„Познавам те, копеле. Знам как мислиш. Винаги си готов да бягаш. Винаги да се измъкваш.“

— Какво прави? — повтори Харис.

— Изчезва — отговори Кигън.

Соупи Крамър се беше навел над голямата подробна карта, забодена на една чертожна дъска. Проследи с пръст един маршрут на изток, после на юг.

— През по-голямата част от пътя планината ще бъде между мен и вятъра — каза той. — Дотам са само шест мили. Трябва да успея да ги премина преди здрач.

— Е, далеч съм от мисълта да споря, но базата казва, че тази буря ще е страхотна — каза Трекслър.

— Това е още по-голяма причина да се кача горе — каза Крамър и щракна с пръсти. — Хей, какво ни става? Та аз мога да се обадя по радиотелефона и да им кажа да не се тревожат.

Трекслър се поколеба само за момент. Беше забравил за радиотелефона. Грешка, но не много сериозна. Беше време да направи следващия си ход.