Уилям Дийл - 27

— Не съм чувал такова нещо — каза Кигън язвително, бръкна под мишницата си, извади пистолета си и провери пълнителя. Драймън направи същото. Харис ги изгледа изненадано и възкликна:

— Какво става?

— Дуейн, трябва да бъда честен с теб — отговори Кигън.

— Ако Трекслър е този, който подозираме, че е, той е много, много опасен.

— Джон Трекслър?

— Точно така. Ще действаме по следния начин. В момента, в който отвори вратата, ще се втурнем и ще го вземем на прицел.

— Какво е направил?

— Като начало е убил трима души. Знаем го със сигурност — отговори Кигън.

— Боже Господи!

— Ами ако се съпротивлява? — попита Драймън. — Ако има оръжие?

Сърцето на Кигън биеше учестено, но външно той беше спокоен.

— Ще му пръсна мозъка — отговори той, без да се колебае.

— Може би ще е по-добре да се обадя на шефа — нервно каза Харис. — Или да се върнем в града и вземем помощ.

— Не се тревожи за това — каза Кигън. — Той не ни очаква. Просто трябва да сме спокойни. Бъди любезен. Ако е отвън, представи ни като двама горски от областния участък в Денвър. Останалото е наша работа.

— Никога не съм правил нещо подобно — каза Харис. — Ние също — отговори Кигън.

Харис вещо караше по засипания със сняг път. Когато стигнаха отклонението към хижата на Трекслър, той спря и каза:

— Не виждам колата му.

Свали прозореца и провери пътя. Снегът валеше все по-силно и вятърът се усилваше. Харис слезе, клекна и провери следите. Водеха към планината.

— Странно, няма следи надолу. Отиват нагоре по склона — каза той.

— Всъщност какво има там горе? — попита Кигън.

— Горска станция. Соупи Крамър живее там. Но той мислеше да изпревари бурята и да се изкачи на Копърхед, в най-високата станция на спасителната служба — просто в случай че някой се загуби в планината.

„Той бяга — помисли си Кигън. — Някой го е предупредил и той бяга.“

— Колко добър е Крамър? — попита той.

— Дванадесет години е тук. Най-добрият.

— А ти колко си добър, Дуейн?

— Не съм толкова добър. Бива ме, но не съм като Соупи.

— Какво ще кажеш за Трекслър? — обади се Драймън.

— И той е дяволски добър — каза Харис. — Може да бъде и пръв, но това не го интересува. Обича спокойния живот.

— Пуши ли? — попита Кигън.

— Дали пуши? Да. Свива си цигари сам.

— Има ли запалка? — попита Драймън.

— Защо? Да, има.

— Златна запалка с вълча глава отгоре? — погледна го Кигън.

— Да — каза Харис изненадано. — Май го познавате доста добре.

— Познавам го — решително каза Кигън. — Какво ще кажеш? Да опитаме, а?

Харис поклати глава и се качи в колата.

— Бих опитал всичко — каза той. — Но тук имаме около двадесет и пет градусов наклон. Не мога да обещая нищо.

— Сигурен съм, че ще се справиш — каза Кигън.

Трекслър караше толкова бързо, колкото му позволяваше тесният стръмен път. Прехвърляше наум плана си и търсеше някакви пропуски в него. Пътят най-накрая започна да се изравнява, той набра скорост през гората и изведнъж изскочи на равно — на платото близо до върха на планината. Снежни вихри се виеха пред него, дебели плътни облаци падаха върху планинските върхове, предвещавайки силни ветрове.

„Какво има природата против мен?“ — мислеше си той. Първо прашната буря. Сега това. Но той не се оплакваше. Всъщност бурята щеше да му осигури прикритие. Трябваха му няколко дни и назряващата буря просто щеше да му ги осигури. Той спря близо до хижата — до съседното езеро. Снежни вихри танцуваха по леда. Трекслър отиде право към ъгъла на къщата. Телефонният кабел бе прокаран покрай едната страна на хижата и влизаше в нея през една дупка в основата.

Трекслър отвори ножчето си и го сряза.

Заобиколи отпред и надникна през стъклото. Благодаря ти, Господи! Крамър все още беше вътре.

Снегът удряше предното стъкло. Харис се беше навел и се взираше напред. Черният форд лъкатушеше и се хлъзгаше по стръмния черен път.

— Няма да успеем — каза Харис. — Трябват ни вериги.

— Давай докъдето може — каза Кигън.

Колата поднесе и задницата се хлъзна надясно. Харис завъртя кормилото, но не беше достатъчно бърз. Задното колело излезе от пътя. Кигън се взря през прозореца. Под тях имаше някакво дере.

Харис натисна педала, опитваше се да потегли. Колелото бясно се завъртя, заизхвърля назад кал и сняг, опря в едно паднало дърво и хвана. От гумата и дънера почна да излиза дим — Харис продължаваше да натиска газта. Фордът леко се наклони, за момент сякаш щеше да се претърколи в дерето, после се изправи.