Уилям Дийл - 27

— Що за глупости ми говориш, Бепи? Нали се хвалеше, че си летял през порои, когато си доставял пощата.

— Това е удар под кръста, Ки. Истински удар в слабините. Тук става въпрос за планини и сняг.

— Аз казвам да опитаме, Бепи. Ако в Аспън завали и трябва да се приземим някъде по пътя, помни, че и той също няма да може да се измъкне. Поне ще бъдем наблизо. В момента, в който бурята премине, Ще се придвижим към него.

— Ще бъде студено като в ада.

— Значи ще трябва да си вземем топли дрехи — каза Кигън. — И трябва да се снабдим с два пистолета…

Някъде над Мисури ги настигна силен попътен вятър и към три следобед вече приближаваха Колорадските Скалисти планини — огромна тъмна стена. Черни буресонси облаци се виеха над сърдитите, обвити в сняг и лед върхове. Летяха над острите скали, свистящият вятър блъскаше малкия самолет. Петнадесет минути Драймън се опитваше да установи радиовръзка с летището на Аспън, но безуспешно. Бурята, която нахлуваше от север, превърна следобеда в сумрак. Стрелката, сочеща горивото, трептеше на празно.

Драймън натисна бутона на микрофона си.

— Летище Аспън, тук армейски 457, чувате ли ме? Край. Нищо.

— Или не мога да проникна през тия смущения — извика той назад на Кигън, — или са изключили заради бурята.

— Дай да намерим проклетата писта и да кацаме — отговори Кигън.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — отговори Драймън. — Между нас и града има един връх, висок четири хиляди и петстотин метра, и толкова много сняг, че вероятно няма да я забележим. А и тези облаци съвсем не ни помагат. Всяка минута става все по-тъмно.

— Тогава приземи се на някой път или нива, където и да е.

— Летище Аспън, летище Аспън — продължаваше да повтаря Драймън. — Това е сигнал за опасност. Тук армейски 457, викам летище Аспън…

Радиото изпращя от атмосферните смущения, чу се слаб глас, който обясняваше:

— …е Аспън… времето… творено… чувате… по телефона и…

— Летище Аспън, тук армейски 457. Имам проблеми с връзката. Ние сме на около двадесет мили на юг от вас от другата страна на връх Касъл. Чувате ли?

Вятърът се усилваше. Самолетът, блъскан от вихрите, изведнъж се наклони на една страна и се завъртя. Драймън блъсна лоста напред, дръпна регулатора, спря въртенето и премина над една покрита със сняг долина. Планините се извисяваха над тях. Кигън почти можеше да посегне и да пипне боровете. Самолетът бавно започна да набира височина. Заобиколиха ги стръмни скали.

Драймън трескаво проверяваше картата. Трябваше да има излаз от падината, в която бяха попаднали. Той започна да кръжи и да се изкачва, да кръжи и да се изкачва, като набираше височина да премине връх Соуотч Рейндж. Но когато стигнаха четири хиляди метра, моторът почна да засича. Самолетът се тресеше, Драймън го насилваше до краен предел, но вятърът, бурята и разреденият въздух задушаваха мотора. Драймън пак погледна картата и видя означение: Проход Независимост, 3633 метра.

— Изглежда, не мога да мина четири хиляди метра — извика Драймън. — Има един проход там, на запад. Това е единственият ни шанс да преминем от другата страна.

Той зачести кръговете. Самолетът почти докосваше върховете на дърветата. Драймън търсеше цепнатината в планинския масив.

— Ето го! — извика Кигън. — Отляво.

Беше тесен проход, който се врязваше дълбоко в страховитата стена. Драймън пикира право в него. На Кигън му се изправи косата. Самолетът ревеше през вдъхващия страх каньон, широк по-малко от сто метра, с отвесни скали от двете страни. Вятърът виеше страховито.

Внезапно излязоха от прохода и радиото изпращя и се съживи.

— Тук летище Аспън, армейски 457. Пистата ни е затворена. Мога да ви насоча на юг към…

— Отказвам, отказвам — отряза го Драймън. — Аз се измъкнах от планините, намирам се точно пред бурята и карам почти без гориво. Бързо ми трябват инструкции за приземяване.

— Повтарям, пистата е затворена, армейски 457. Тук вече вали и…

— Слушай сега, Аспън, привършвам горивото и всяка секунда става все по-тъмно. Кацам. Дай ми посока и инструкции за пистата.

— Ти дори не можеш да видиш пистата — дойде отговорът. — Не сме я чистили от бурята миналата седмица. Затрупана е.

— Тогава запалете светлините и се молете — отговори Драймън.

— Нямаме светлини! Почакай малко… чувам те. Ти си на север от летището.

— Имате ли камион или кола там?

— Да.

— Е, изкарайте я в края на пистата и запалете светлините по дължината. Ще трябва да се приземя по усет.