Уилям Дийл - Първичен страх

— Да, Ваша светлост.

— Мадам прокурор?

— Да, съдия. Щатът обвинява задържания, Аарон Стемплър в престъплението предумишлено убийство с разбирането, че на 26 февруари 1983 г., около десет часа вечерта споменатият Стемплър е извършил в този окръг и този град, с преднамереност и предумишлена злоба, убийство чрез намушкване с нож на преподобния архиепископ Ричард Рашмън. Още повече, поради характера на престъплението, Ваша светлост, ние настояваме да му бъде отказано правото за пускане под гаранция.

— Какво признава вашият клиент, адвокате? — каза Шоут на Вейл.

— Ваша светлост — каза Вейл, — ако съдът не възразява, бих отправил едно искане моят клиент да бъде изпратен в Щатската психиатрична болница в Дейзиленд за психично освидетелстване, преди да бъдат предявени обвинения срещу него.

— Убийство първа степен, Ваша светлост. Не сме съгласни — рязко отвърна Венъбъл. — Имаме повече от достатъчно сигурни доказателства да гарантираме твърденията си.

— Да, съгласен съм — каза Шоут. — Определено тук, поначало, съществува голямо предизвикателство към обвинението. Разбира се, това е работа на Върховния съд да вземе решение. Разбирате ли обвиненията, предявени към вас, мистър Стемплър?

Младежът погледна към Вейл, който каза:

— Ваша светлост, моят клиент отказва да отговори въз основа на това, че отговорът му може да му навреди.

И двамата, и съдията, и Венъбъл, изглеждаха объркани.

— Подсъдимият използва правото си да не отговаря дали разбира, или не обвиненията, повдигнати срещу него? — попита Шоут изненадано.

— Да, сър. Докато нямаме пълно психично освидетелстване, той ще използва правото си да не отговаря на каквито и да било въпроси, отправени срещу него.

— Е, това е нещо ново за мен — каза Шоут, като клатеше глава. — Какво ще кажете за гаранцията? Прав ли съм, ако приема, че не търсите пускане под гаранция, мистър Вейл?

— Прав сте — каза Вейл. — Всъщност поради необичайната гласност, която получава моят клиент и заради характера на престъплението, в което е обвинен, ние на първо време ще поискаме смяна на окръга за процеса.

— Не се приема — рязко каза Шоут, преди Вейл да свърши.

— Искаме изключение.

— Взема се под внимание. Нещо друго?

— Ваша светлост, мистър Стемплър е бил подложен няколко часа на разпит от полицията и членове на канцеларията на областния прокурор, преди дори да ми е предадено делото. Ето защо разбирам, че неговите права не са били уважени.

— Били ли са му разяснени правата му? — обърна се Шоут към Венъбъл.

— Да, Ваша светлост — отговори тя. — С него е разговаряно три пъти и трите пъти са му били обяснени правата.

— И той отказал ли се е от правата си?

— Да, Ваша светлост. Имаме три показания, подписани от затворника, че е съгласен да говори със служебните лица без присъствието на адвокат.

— Той все още… — започна Вейл, но Шоут го прекъсна:

— Мистър Вейл, оказва се, че той напълно е бил предизвестен, но се е отказал от правата си. Ако желаете, можем да извикаме служителите, които са го арестували, и под клетва да потвърдят…

— Не е необходимо, сър. Моят клиент не отрича, че се е отказал от правата си. Нашето възражение е, че той е бил подложен на разпит няколко часа, преди изобщо да е имал адвокат.

— Вижте, адвокате, вие се съгласихте да приемете делото на следващата сутрин след събитието…

— А той е бил разпитван два пъти… два пъти… преди това — каза Вейл, като вдигна нагоре два пръста. После седна на ръба на писалището си с кръстосани крака и с палци свити около огненочервените си тиранти.

Шоут въздъхна.

— Мисля, че тук се мъчим да цепим косъма надве, адвокате. Не виждам никакви нарушения на правата.

— Един човешки живот е заложен, съдия. Мисля, че си заслужава да сцепим някой и друг косъм.

— Сигурен съм, че ще го направите, сър — Шоут започваше да показва, че са го извадили от търпение.

— Ваша светлост, имам преписите от разпитите и касетите тук — каза Вейл. — Аз предлагам интервютата, взети преди присъствието на адвоката, да бъдат забранени.

— Основания? — попита Шоут.

Вейл грабна една книга и се премести от бюрото си на арената пред съдебната скамейка, където я задържа отворена пред съдията.

— Ако, може, сър, ще ви обърна внимание на щата Не-браска срещу Фленъри. Върховният съд, том 43, страница 685. Имам я книгата тук. Съдът е решил и е потвърдил оплакването на мис Фленъри, че са й били накърнени правата, въпреки че тя се е отказала от тях, понеже е поискала адвокат при ареста си и не й бил осигурен такъв за един период от осемнайсет часа, през които при силна принуда не издържала на един разпит и признала престъплението. Съдът решил, че служителите от разследването са нарушили правата й за справедливо представяне, понеже е поискала адвокат, когато за пръв път е била разпитвана и е трябвало да й бъде предоставен такъв, преди продължаване на разпита. Ние ще докажем — продължи Вейл, — че веднъж след като е отправена молба за съдебно представяне, никакви по-нататъшни действия не трябва да бъдат предприемани, докато не се ангажира адвокат и не се осигури присъствието му. Ако аз бях представлявал Аарон по време на тези интервюта, щях да го посъветвам да се възползва от правото си да не отговаря на въпросите. И между другото моят клиент не може задоволително да отговори на въпрос дали разбира нещо и вярвам, че това ще реши психиатричният екип. Факт е, че в тези интервюта няма нещо, което наистина да му навреди; във всеки случай това си е принципен въпрос.