Уилям Дийл - Първичен страх

Венъбъл отново беше скочила на крака; но Шоут вдигна ръка като регулировчик и я спря, преди да почне да говори.

В кабинката за пресата Джек Конърмън се засмя. Той се наведе към Одъм и каза:

— Господи, та Вейл хвърля всичко в лицата им. Той вече започна делото още при насрочването му.

— Той просто ще ядоса Шоут — отговори Одъм.

— По дяволите — каза Конърмън, — та той прави това от години.

— Извинете ме, мис Венъбъл — каза Шоут. — Сигурен съм, че ще възразите на предложението за снимките. Нека мистър Вейл да обясни. Адвокате?

— Снимките само ще възбудят съдебните заседатели, Ваша светлост — каза Вейл. — Ние няма да отречем, че е извършено убийство, нито ще възразим да бъдат представени заключенията на съдебния следовател или докладът от аутопсията. Но предоставянето на тези снимки особено на непрофесионални съдебни заседатели ще бъде и шокиращо, и предубедително. Ние може би ще се съгласим на една снимка с общ план, за да се констатира обстановката. Но самите снимки нямат нищо общо с това, дали моят клиент е виновен, или не.

Шоут погледна към Венъбъл за отговор.

— Ваша светлост, те удостоверяват чудовищния — и тя погледна към Вейл и глупаво се усмихна — характер на престъплението. Това не е просто дело за убийство, това е дело за обезобразяване, възможно мъчение, кастриране… всичко това е съществено за нашата страна. Съдебните заседатели имат правото да видят бруталността на престъплението. Ако адвокатът на защитата признава, че е извършено престъпление, тогава той не би трябвало да има възражения против служебните снимки от мястото на престъплението и жертвата.

— Повтарям, Ваша светлост, че да се раздадат дузина отвратителни снимки между простодушните мъже и жени от журито е извратено — каза Вейл. — Това ми прилича на болно воайорство.

— Това показва начина, по който е станало престъплението — категорично каза Венъбъл. — Всичко това е част от престъплението, Ваша светлост. После той може да възрази и когато представим и оръжието, с което е извършено престъплението.

— Не бих му давал подобни идеи, колега — каза Шоут с гримаса, която приличаше на усмивка. — Колкото до снимките, мистър Вейл, ще приема предложението ви за разглеждане. Ще се радвам на вашето сътрудничество по въпроса. Ще оттеглите ли вашето възражение, за да го направите по време на процеса?

— Да, сър — каза Вейл, — бихме желали решение, преди делото да се проведе пред журито. Бихме желали снимките дотогава да бъдат забранени.

— Разбирам — каза Шоут и погледна сърдито към Вейл. — Ще направя всичко, което е по силите ми. Сега, има ли нещо друго?

— Ваша светлост — каза Вейл. — Ще обърна вашето внимание към 1978 г. Прецедента от Джорджия, щатът срещу Епълби, книга 156, страница 978, в която съдът постановява, и е бил подкрепен от Върховния съд, че мистър Епълби е бил неправилно обвинен в престъпление за изнасилване, понеже е бил умствено недоразвит и затова не е разбрал обвиненията, повдигнати срещу него. Ние твърдим, че мистър Стемплър не може да бъде обвинен в престъпление, докато психиатричният съвет не се произнесе върху неговата компетентност да осъзнава обвиненията.

— Ох, наистина! — оплака се Венъбъл. — Какво искате да направим, колега, да го пуснем?

— Не, аз казвам, че той доброволно ще влезе в криминалния отдел на щатската болница с цел да бъде психически освидетелстван. Съветът там ще реши дали ще може да застане пред съда.

— Съдия… — започна Венъбъл.

Вейл вдигна рамене.

— Прецедентът Джорджия, съдия. Щатът срещу Епълби.

Шоут прочете сектора, който беше цитирал Вейл. Свали си очилата, облегна се назад в стола си и почна да дъвче дръжката на очилата.

— Е, адвокатът има право — каза той на Венъбъл примирително.

— Но той доброволно ще се подчини — оплака се Венъбъл.

— Разбирам вашия ужас, мис Венъбъл. Аз бих ви предложил да продължите процедурата с журито и да издадете обвинителен акт, колкото се може по-скоро, така че да можем да продължим в случай, че мистър Стемплър бъде сметнат за способен да застане пред съда. Междувременно, можем да продължим и да определим датата на съдебния процес за двайсет и шести април. — Той се усмихна и на двамата.

— Ваша светлост — каза Вейл. — Ние с необходимото уважение молим съда за поне деветдесет дни за подготовка на делото.

— Вторник, двайсет и шести април, девет часа сутринта, мистър Вейл. Това е достатъчно време.

— В такъв случай, Ваша светлост, ние протестираме.