Уилям Дийл - Първичен страх

— О, моля ви се — каза Венъбъл с отвращение. — Принцип? Какъв принцип? Той е интервюиран три пъти, предоставен му е най-добрият адвокат в щата…

— О, благодаря ви, колега — намеси се Вейл.

Тя го изгледа и продължи:

— И от тези интервюта е видно, че Стемплър разбира обвиненията. Той е знаел…

Вейл се върна до масата си и взе едно копие от преписа на разпита. Вървеше напред-назад, с една ръка хванал тирантите, а с другата размахваше основния доклад.

— Ваша светлост — каза Вейл, прекъсвайки я отново, — ще забележите, че моят клиент е заявил осем пъти, включително когато е бил арестуван и последователно след това, че е невинен. Освен това на страница първа от прокурорския препис, след като лейтенант Стенър е обяснил на моя клиент правата му виждаме следните реплики:

Стенър: — Имате ли си адвокат?

Стемплър: — Не, сър.

Стенър: — Желаете ли съдът да ви назначи адвокат безплатно?

Стемплър: — Да, сър. Това би било много хубаво.

— Ето ви го, съдия. Небраска срещу Фленъри. Те е трябвало да спрат точно там, докато Стемплър бъде подходящо представен. И аз възразявам пред съда, Ваша светлост.

— Обвиняемият е подписал три пъти — три пъти, че се отказва от правата си — настоя Венъбъл.

— Ако изобщо е знаел какво подписва, Ваша светлост… — започна Вейл, но Шоут вдигна ръка нагоре. Той погледна към Джейн Венъбъл.

— Мадам прокурор — каза той, — не искам да изразя никакво неуважение към вашите следователи, нито пък загатвам, че те — по някакъв начин — са нарушили правата на обвиняемия. Обаче тук, изглежда, има прецедент и може да възникнат затруднения и ще бъде справедливо, ако вие и мистър Вейл започнете, така да се каже, наравно. Така че аз ще одобря възражението на мистър Вейл. Преписите от разпитите няма да бъдат уважени, мис Венъбъл.

— Искаме изключение — рязко извика тя.

— Взема се под внимание — каза Шоут, като кимна към чиновника. — Нещо друго?

— Аз ще помоля съдът да премести моя клиент в Дейзиленд за времето преди процеса с цел пълно психическо изследване от страна на щата.

— Това може да стане и тук, Ваша светлост — бързо каза Венъбъл. — Няма нужда да го изпращаме навътре в щата. Дейзиленд е на два часа път с кола оттук.

— Тогава да приема, че прокуратурата няма възражение за психиатрично изследване — каза Вейл.

— Не — каза Венъбъл. — Ние протестираме срещу преместването на Стемплър в Дейзиленд.

— Това е още една причина да поискаме преместването, съдия — контрира Вейл. — Както знаете, това престъпление е породило голям обществен интерес. За да бъдем честни спрямо мистър Стемплър, мисля, че трябва да го изведем извън града, извън фокуса на вниманието. След като не можем да изберем друг град за процеса, най-добрата възможност е да го отделим в Дейзиленд до началото на процеса.

— Е, сър — каза съдията, — не виждам как затварянето му в Дейзиленд ще намали повече интереса на обществеността, отколкото ако е тук. Обратното, ако трябва да изследваме вашия клиент, изглежда, че Дейзиленд е най-подходящото място за това.

— Бихме желали по-лесен достъп до затворника — каза Венъбъл.

— Защо? — попита Вейл. — На вас той няма да ви каже нищо. Ще се възползва от правото си да не отговаря дори ако го попитате за трите му имена.

— Може ли да запазите караниците за процеса, моля? — каза Шоут, опитвайки се извън сили да бъде снизходителен.

— Щатът възразява за преместването на обвиняемия в щатско заведение — каза Венъбъл.

— Отхвърлям възражението — каза Шоут. — Не виждам възможна причина да не преместим Стемплър там. Ако искате да чуете, че отказва да ви отговаря, можете да идете с кола дотам за два часа. Съдът тук решава Аарон Стемплър да бъде преместен в криминалния отдел на щатската болница Дейзиленд и да бъде изследван от персонала там.

— Също бих помолил на моя екип и на мен да ни бъдат дадени неограничени права за посещение — каза Вейл.

Шоут кимна.

— Да, да, мистър Вейл, в съответствие с правилата на болницата, разбира се. — Той погледна към адвоката над очилата си. — Не очаквам да се изтърсите там в два-три часа през нощта.

— Не, сър — усмихна се Вейл, после добави: — Освен, ако е спешно, разбира се.

Шоут погледна надолу към него, но не каза нищо. Върна се към книгата си и прелисти страниците.

— Нещо друго? — попита Шоут, наблягайки силно на „друго“.

— Да, сър — каза Вейл.

Шоут изпъшка.

— Нека го чуем, мистър Вейл.

— Защитата би искала засега да предложи забрана на снимките, направени от съдебния следовател на мястото на престъплението.