Уилям Дийл - Първичен страх

Гудмън налучка пътя обратно към стоянката на Стенър, намери си прожектора и погледна в ръката си. В кървавата му длан лежеше една сребърна обица около инч с формата на капка. Малко месо все още беше прилепнало към закопчалката.

Събра евтините книжлета и тръгна навън към света на живите люде.

Черният седан без отличителни знаци се движеше бавно през трафика на Дивижън стрийт и сви надясно към площада пред съдебната палата. На една пресечка разстояние половин дузина членове на пресата нетърпеливо пристъпваха в очакване на известния затворник. Имаше четири телевизионни коли, включително една на СНН. Стемплър седеше на задната седалка; ръцете му бяха в белезници, приковани за един дебел кожен колан, а краката му — във верига, дълга една крачка. Носеше тъмен син костюм, бяла риза, винено оцветена вратовръзка на малки жълти каренца и евтини мокасини, които бяха половин номер по-големи, един проблем, който Аарон беше разрешил, като беше напъхал вестници пред пръстите на краката си. На Вейл му беше разрешено да пътува с него. Стемплър седеше в средата между адвоката си и един градски съдебен изпълнител. Имаше още двама съдебни изпълнители отпред включително и шофьор.

— Със сигурност ще привлечеш голяма тълпа, момче — каза съдебният изпълнител на задната седалка.

— Ден за цирк — презрително каза Вейл. — Окей, Аарон, ето какво ще се случи…

— Знам какво е предявяване на обвинение, мистър Вейл. Това значи, че ще влезем в съда и щатският прокурор ще обяви обвиненията си към мен.

— Точно така. Тя ще те обвини в предумишлено убийство.

— Да, сър.

— Това означава, че ще поискат смъртно наказание.

— Пазачът ми каза.

— Първо добрите новини, а?

Аарон се усмихна.

— Така смятам.

— Искам да разбереш, че можехме да минем и през задния вход, за да избегнем този цирк пред съдебната сграда. Но е време пресата да те види. Сигурен съм, че те очакват някой вампир или Дракула. Но малко ще ги изненадаме.

— Благодаря ви за новия костюм, обувките и всичко.

— Трябваше да отгатна дължината на панталоните.

— Те са идеални. Никога не съм притежавал такъв хубав костюм.

— Изглеждаш чудесно, Аарон — каза Вейл. — Искам да се държиш приятно, но не почвай да се усмихваш, сякаш току-що си изял двайсетдоларов бифтек. Те ще те заобиколят, ще пъхат микрофони в лицето ти, ще ти задават различни въпроси. Не им обръщай внимание, не казвай нито дума. Нищичко. Ние ще те преведем през цирка.

— Да, сър.

— Няма да те моля да даваш никакви показания при обвинението. Ако съдията ти зададе някакви въпроси, аз ще отговарям.

— Дори да не казвам не.

— Нито дума. Ще бъдеш ням като тухлена стена.

Вейл беше прекарал предишната вечер в градската правна библиотека в търсене на дела, за да оправдае исканията, които щеше да предяви по време на обвинението. Един от неговите ходове шеше да бъде опит за обезсилване представянето на снимките на съдебните заседатели, което съвсем сигурно щеше да ги провокира и да запали емоционален пожар. Но познавайки Шоут, това сигурно щеше да бъде безуспешен опит. На закуска той беше развил стратегията си пред съдията.

— Това си е твоя стратегия, Мартин!

— Какво, по дяволите, значи това? — беше попитал Вейл.

— Означава точно това — че си е твоя стратегия. Нямам намерение да ти предложа да измениш подхода си по никой начин.

— Но имаш възражения?

— Както добре знаеш, за всеки проблем има около дузина решения. Една от причините, поради които те уважавам, е, че взимаш решенията инстинктивно и ги изпълняваш със страст. Това, което плаши твоите опоненти и отчасти съдиите, е, че се явяваш с позата на питчер 1 1 Питчер (англ.) защитник, изпълняващ хвърлянето на топките в бейзбола. – Бел.пр. от първа дивизия — това си е състезание, и ти си непреклонен. Ти си боец, който с жар защитава каузата си и имаш инстинкт за победа — и това, сър, е много заплашителна комбинация. Случайно си и добър адвокат.

С това той беше дал на Мартин две безценни правни указания, които щяха да станат част от тактиката на Вейл. Стратегия и тактика, това беше начинът, по който Вейл подхождаше към работата си. Стратегията беше да представи на обществото един харесван, приятен младеж и после да повдигне два въпроса: Може ли той да направи такова нещо? Ако да, защо? Неговата тактика беше не да повдига въпроса дали Аарон е невинен; а по-скоро дали той е, или не е виновен и щеше да го направи с такава сила, че се надяваше вътрешното предубеждение на съдебните заседатели срещу Аарон да бъде сведено до нула.