Уилям Дийл - Първичен страх

„Защо е напуснал?“

Рано или късно всички напускат.

„Къде беше Линда сега?“

Никой не я е виждал след убийството.

„Мислеха ли те, че Стемплър е убил епископа?“

Така пише във вестниците.

„Защо го е направил?“

Никой нямаше обяснение.

„Разбираше ли се той с епископа?“

Всички се съгласиха, че Аарон е бил неговият любимец в общността на безпризорните деца.

„Кои са най-близките му приятели?“

Той всъщност не е имал най-близки приятели. Бил е самотник.

— Предполагам, че Били Джордан може да се нарече най-близкият приятел, който е имал — каза Маги. — Той и другите момчета от олтара.

Аарон е бил от момчетата от олтара?

— Не съвсем — каза едно от момчетата. — Той един вид се подготвяше за такъв. Но епископът все пак го включваше при другите.

— Другите?

— Другите момчета от олтара — каза малко ревниво същото момче, то беше ниско и кожата на лицето му страдаше от акне. — Това беше като частен клуб, разбирате ли. Епископът обикновено снимаше службите с телевизионната си камера, после им я пускаше на телевизор, така че да си видят грешките.

— И той също, а?

— Извинете?

— Човекът, за когото работя, също е луд по видеото. Аз? Аз съм зависим само от този малък черен бележник.

— Страхувам се, че не ви помогнахме много — каза Маги. — Елате пак вечерта. Тогава повечето от момчетата ще са тук. Може би някой от другите знае повече за него.

— Така ще направя, и то скоро — каза той.

На тръгване той постоя малко на игрището, свит от студа, като си припомняше свежите есенни дни, когато играеха футбол, но в паметта му изплуваха само няколко имена — Син Фицхю, Соли Фрийдмън и едно ужасно малко момче на име Дони някой си, който обичаше да плюе върху топката, когато го наказваха. Гудмьн възмъжа тук, а сега това беше място за безпризорни деца и наркомани и такива, от които семействата им са се отказали, и въпреки жизнерадостните цветове и усещането за семейство, което им се осигуряваше, все пак имаше нещо меланхолично в старото момиче, което го натъжи.

Той не видя свитата фигура, която го наблюдаваше с уплашени очи от прозореца на третия етаж на старата сграда, когато Гудмън напусна мястото на младостта си.

Джейн Венъбъл погледна с изненада, когато Вейл излезе от асансьора и нахлу във външната светая светих на кантората на областния прокурор, която беше като лудница. Предположи, че иска да види Янси, но бързо съобрази, докато той си проправяше път към стъклената й кабинка, че идва в нейния офис. Вейл застана отвън на вратата, чукна по рамката и тя му махна да влезе.

— Боже мой — каза тя. — За теб няма ли свети места?

— Просто приятелско посещение от уважение, колега — каза Вейл.

— Къде си държиш отровните стрели?

— Мислех, че може би ще свършим тази работа по цивилизован начин.

— Ти не разбираш от цивилизовани начини, Вейл.

Той погледна навън към хаоса от претъпкани бюра, копирни машини, телефони, шкафове с папки и хора — вещите на правосъдието.

— Леко ми става на душата, когато гледам как бюрокрацията работи — каза той. — Аз имам само един помощник, който може за един ден да свърши това, което тази тълпа може да забърка за седмица.

— Те са много добри — отвърна тя. — Не сме много за пред хора тук.

— Изобщо не сте за пред хора — каза той.

— Заета съм — въздъхна тя. — Какво всъщност те доведе в бърлогата на лъва?

— На лъвицата — каза той.

— Ъхъ. Нека ти кажа нещо, Вейл, аз ти нямам доверие. Ставам нервна, когато си в сградата, какво остава за офиса ми.

Той седна на ръба на бюрото й, след като не беше поканен да седне, и приятелски запрелиства една купчинка с кореспонденция.

— Какво искаш? — настоя тя, като грабна купчинката изпод ръката му и я премести на другия край на бюрото. — Дошъл си само да ме обезпокоиш?

— Какви непочтени мисли! Наминах за малко предварително съвещание и какво получавам в замяна? Словесни обиди. Дойдох да се убедя, че и двамата знаем правилата.

— Шоут определя правилата.

— Е, винаги е от полза срещуположните страни да се убедят, че са наясно.

— Хайде, какво наистина искаш?

— Дадоха ми това дело вчера. Просто си помислих, че бихме могли да поговорим за него.

Очите й се присвиха, тя се облегна назад в стола си и задъвка гумата на молива си. После кимна.

— Окей, ще ти кажа какви са нравилата. Никакво признание на вината. Никакъв опит да го изкараш луд. Никаква промяна на окръга за гледане на делото и никакво намаление на присъдата по каквито и да било причини. Ще дадем на момчето максималната присъда. Някакви въпроси?