Уилям Дийл - Първичен страх

Гудмън се залута сред разхвърляните стоянки с прожектор, надявайки се да открие някаква следа към жилището на Стемплър. В първата пещера не откри нищо. Когато влезе във втората, под лъча на прожектора му пристъпи човек и го стресна. Светлината откри една прегърбена и грохнала човешка развалина, лицето представляваше едно видение от пукнатини и бръчки, мършава сива брада прикриваше челюстта, а очите бяха опустошени от неуспеха и оскърбленията.

— К’во искаш? — настоятелно каза той с глас, скърцащ от старост и неупотреба, а дъхът беше нечист в хармония с обстановката.

— Търся една стоянка — каза Гудмън.

— Чия?

— Името е Аарон. Аарон Стемплър. Младо момче, деветнайсет-двайсетгодишно. Приятно на вид…

— Глупости, познавам го, знам всичко за него — каза той, като всеки път наблягаше на „го“ и „него“.

— Какво знаеш за него? — настоя Гудмън изненадан, че реагира отбранително.

— Убил онзи свещеник. Всички знаят за това. Стоянката му е обрана напълно. — Клюките се разпространяват бързо в пещерите. — Неговият грак трябваше да мине за смях.

— Коя е неговата стоянка? — понита Гудмън. — Само ще хвърля един поглед.

— Роднина ли си му?

— Аз съм му чичо.

— Глупости.

Гудмън извади една петдоларова банкнота и я задържа под лъча.

— Коя? — попита той отново.

Старата развалина загледа банкнотата, устните му се движеха, сякаш се опитваше да преглътне нещо заседнало в гърлото му. Той посегна с треперещи мръсни пръсти, които се подаваха през разплетените краища на един стар чифт ръкавици. Гудмън сви банкнотата в юмрука си.

— Първо ми покажи — каза той.

— Глупости.

Старецът се заклатушка като рак през недоправените каньони от щайги и картони към една стоянка близо до задната част на пещерата. Тя беше построена от листа шперплат и създаваше чувство за форма — симетрия, която показваше, че е била построена грижливо и със съзнателно чувство за дизайн. Една паянтова врата стоеше разбита, а катинарът й лежеше счупен на пода.

— Не е минало много време — каза Гудмън.

— Той е убил свещеника — изръмжа развалината.

— Ето — каза Гудмън, като бутна петте долара в ръката му. — Иди си купи кадилак.

— Глупак — каза старецът и изчезна в тъмнината.

Гудмън влезе в стоянката. Тя беше унищожена. Дрехите, одеялата, дюшеците, свещите, всичките основни принадлежности за живот в пещерата бяха изчезнали. Наоколо имаше разхвърляни боклуци. Няколко неща, които са били пренебрегнати от боклукчиите. Всъщност имаше две стаи в мрачния дом на Аарон Стемплър. Втората, изградена от три развалени хладилника, беше като килер. Една шпилка беше завита на няколко инча от върха на малката стая, очевидно за закачване на дрехи. Гудмън беше сигурен, че Аарон е построил това жалко жилище с възможно най-голяма гордост, въпреки че очевидно са били необходими няколко минути, за да го оберат напълно.

Гудмън остави светлината да блуждае но стените на главната стая и после в килера. Имаше половин дузина евтини книги, пръснати по пода — този, който е обрал стаята, очевидно не се е интересувал от четене. Погълнат от заниманието, той не усещаше присъствието зад себе си, просто едно движение на въздуха в тъмнината. Когато Гудмън започна да чете заглавията на книгите, чу един звук — една стъпка по цимента може би, или леко дишане, нарушаващо тишината, и се извърна към него. Докато се извърташе, беше ударен отстрани по челюстта. Това беше един плъзгащ се удар, недобре насочен поради тъмнината и внезапното обръщане на Гудмън. Той се опита да завърти прожектора нагоре, но една ръка го изби и той се затърколи през стоянката и спря срещу една стена, като светлината му рефлектираше смътно от шперплата. Неговият нападател се движеше в тъмнината, като взимаше книги и ги хвърляше долу. Гудмън скочи, изхвърча през стаята, обхващайки с две ръце нападателя. Обърна го, бутна го настрани и го удари, но ударът му пропусна целта в тъмнината. Когато почна да се извръща, смътната фигура се хвърли с главата напред към диафрагмата му. Въздухът изскочи от гърдите на Гудмън, когато едно рамо се заби в стомаха му. Двамата паднаха назад, удариха се в паянтовата стена и минаха с трясък през нея, прескачайки в тъмницата на пещерата. Гудмън стъпваше в пълна тъмнина, посегна наслуки в отчаяние и сграбчи едно ухо. Усети една обица да виси от меката част, стисна здраво дреболията с пръсти и я откъсна. Нападателят му изрева от болка и се изтърколи настрани. Гудмън стана неуверено на крака. Стоеше дезориентиран като слепец, приведен, а ръцете му опипваха въздуха пред него. Постоя напълно неподвижно в очакване. После чу ехото от стъпки, които се отдалечаваха, и неговият противник беше погълнат от черната сърцевина на пещерата.