Уилям Дийл - Първичен страх

Стенър описа първата си реакция, когато влязъл на мястото на престъплението, последвалия арест и грижите, които са били положени за, както каза той, „да се запази цялостната картина на мястото на убийството“. Той беше прям и рязък и звучеше формално като полицейски доклад. След като свидетелите не бяха допускани в съдебната зала, той не знаеше за кръстосания разпит на Вейл с Даниелсън и Бескът. Когато даде своята „оценка“ на това, което се бе случило, тя не се различаваше съществено от историята, която разказа Даниелсън.

— Възразявам срещу така наречената оценка на лейтенанта, Ваша светлост — каза Вейл, като скочи и симулира гняв. — По същата причина възразих на описанието на събитията от мистър Даниелсън. Това са чисти предположения.

— Вече чухме това, мистър Вейл — рязко каза Шоут. — Тези хора са квалифицирани като вещи свидетели и като такива тяхната преценка е валидна. Журито е достатъчно интелигентно да отсъди правилно техните забележки. Отхвърля се.

— Предполагам, че е излишно да искам изключение-каза Вейл и седна отново.

— Какво е вашето заключение относно твърдението, че обвиняемият е видял някой друг да напада епископа, причерняло му и не си спомня нищо след това? — попита Венъбъл.

— Мисля, че доказателствата насочват към един нападател, който е планирал убийството, извършил го е и е бил хванат.

— Това мистър Стемплър ли е?

— Да.

— Благодаря ви, лейтенанте — каза Венъбъл. Тя се обърна към Вейл. — Свидетелят е ваш — каза тя.

Вейл стана бавно, закопча сакото си и се доближи до свидетелското място с верния си жълт бележник в ръка. Наведе се върху парапета, отделящ свидетелската скамейка от залата, и се усмихна.

— Лейтенант — тихо каза Вейл, — ще бъде ли справедливо да кажем, че основната ви работа е да събирате доказателства за случаите на убийство и после да ги предавате на областния прокурор за предявяване на обвинение?

— Това е част от работата ми.

— Какво друго вършите?

— Е, това е тази малко неясна сфера, наречена умозаключение — или разследване, ако желаете — каза Стенър. Гласът му, винаги с остра нотка, го караше да звучи сякаш беше на границата на гнева.

— И това е да се вземат всички доказателства и да се съберат заедно, после да се направи образовано предположение какво значи всичко, така Ли?

— Възразявам срещу употребата на думата „предположение“ от адвоката, Ваша светлост — обади се Венъбъл.

— Аз я допълних с думата „образовано“ — каза Вейл. — Ако има по-добър начин да се опише, ще го приема.

Шоут погледна към Стенър и се усмихна.

— Ще възразите ли, сър, ако адвокатът замени думата „предположение“ с „оценка“?

— Отличен избор, Ваша светлост, благодаря — каза Венъбъл.

— Лейтенант, ако сте снабден с информация, която е вредна за делото, което разследвате, какво правите с нея?

— Същото като всяко друго доказателство.

— С други думи, ви не селекционирате информацията, която предоставяте на областния прокурор?

— Разбира се, не.

— Така че, ако арестувате някого и той има алиби, вие проверявате ли го, или очаквате той да даде доказателство?

— Ние го проверяваме.

— Това е част от процеса на разследването, така ли?

— Да, така е.

— Лейтенант, кога за първи път видяхте Аарон Стемплър?

— Той стоеше свит от страх в стаичката за изповед в катедралата.

— Това е, когато е бил арестуван?

— Да.

— И той каза ли нещо?

— Той каза: „Не съм го направил, мамо. Мамо, не съм го направил.“

— Изглеждаше ли уплашен?

— Да, беше ужасен.

— И обяснихте ли му неговите права тогава?

— Да, обясних му ги.

— Лейтенант, провели сте три интервюта с обвиняемия…

— Протестирам, Ваша светлост — намеси се Венъбъл. — Това е недопустимо. Самият Вейл поиска те да бъдат изключени.

— Аз не предоставям свидетелски показания, отнасящи се до съдържанието на разпитите, съдия, просто казвам, че ги е имало.

— Гледай да не ги предоставиш — рязко каза Венъбъл.

— Преди първия разпит по пътя към управлението в колата говорихте ли с мистър Стемплър?

— Бъбрихме си — отговори Стенър. — Попитах го обичайното. Как се казва, къде живее, работи, този род неща.

— Всъщност не сте ли питали Стемплър и аз ще употребя точните думи: „Защо уби епископа, какво лошо ти е направил?“

— Протестирам, Ваша светлост. Адвокатът се опитва да вкара част от разпита в протоколите, без да се вземат под внимание всичките въпроси и отговори.

— Обратното, аз питам лейтенанта за това, което той сам охарактеризира като „бъбрене“ с обвиняемия по пътя към полицейското управление. Аз не споменавам трите интервюта, които са изключени от свидетелските показания.