Уилям Дийл - Първичен страх

— Да.

— Мистър Уудсайд, съдейки от доказателствата, щеше ли да бъде логично да се заключи, че той е извършил самоубийство?

— Не наистина.

— Искате да кажете не?

— Не.

— Работата е там, че голяма част от криминалните дела не се подчиняват на логиката, нали, сър?

— Е, може да се каже и така, но в повечето случаи…

— Повечето от случаите. Но не всички, правилно ли е? Уудсайд въздъхна.

— Правилно.

— Сега, мистър Уудсайд, преди вие дадохте показания, че отпечатъците от пръстите на мистър Стемплър са били-както казвате вие — по целия нож и по цялото тяло?

— Да.

— И вие също свидетелствахте, че власинки от ръкавиците на Стемплър са открити върху подноса с ножовете?

— Правилно.

— И вие приемате от това доказателство, че Стемплър е взел ножа от подноса, така ли?

— Това определено изглежда логично.

— Също ли е логично, че той си е свалил ръкавиците, преди да извърши убийството?

— Ъ… не разбирам…

— Със сигурност разбирате, но ще го кажа по друг начин — уточни Вейл. — Вие сте много добър в логиката, мистър Уудсайд. Логично ли е мистър Стемплър да е влязъл с ръкавици, да е взел ножа, после да си е свалил ръкавиците, така че да остави отпечатъци върху цялото място — както вие казвате? Това логично ли е?

— Ъ-ъ… аз бих казал…

— Просто кажете отговора, сър. Мислите ли, че е логично един човек да замисли престъпление, да го планира, после да си свали ръкавиците, преди да се заеме за работа?

— Е, не знам защо го е направил това.

— Логично ли е? Виждате ли някакъв смисъл във всичко това?

— Не наистина.

— Мисля, че можем да приемем това като не — каза Вейл. — А колкото до другите власинки, които сте намерили, ако мистър Стемплър е бил там по-рано вечерта, те може да са останали оттогава, вярно ли е, или не?

— Вярно е.

— Значи самите власинки наистина не доказват, че обвиняемият е бил в стаята по време на нападението, това вярно съждение ли е?

— Да, вярно е.

— Така че, за да сумираме всичко, мистър Уудсайд, вие не можете да докажете, че Аарон е бил сам в стаята с епископа, нали?

— Ъ-ъ… е, аз…

— Да или не?

Уудсайд въздъхна.

— Не.

— И не може да кажете без никакво съмнение, че Аарон е взел ножа от кухнята, така ли е?

— Не наистина.

— Ще приемем това като друго не. Сега искам да поговорим за бягството на Аарон, както вие казахте през вратата на кухнята. Това е вашето мнение, че той е дошъл през кухненската врата, оставил си е обувките там, взел ножа и влязъл в спалнята на епископа, намушкал го, после се върнал по същия път, обул си е отново обувките и излязъл през кухненската врата.

— Да.

— И на какво базирате мнението си?

— Логиката. Логиката казва, че той си е свалил обувките, когато е влязъл, защото кървавите отпечатъци от чорапите му водят право там. И след като не е обичайно месарският нож да е в спалнята, можем също така да приемем, че той е взел ножа, когато е влязъл.

Вейл закрачи из залата.

— Да предположим, че наистина е дошъл през предната врата, както казва той. Какво е първото нещо, което правите, когато влезете от студено? Сваляте си ръкавиците, нали така? Разтривате си ръцете и духате върху тях. Така че Аарон идва в дома на епископа, сваля си ръкавиците, после чува нещо на горния етаж и се качва. Някой друг е в стаята, така че-Вейл се наведе напред, свали си мокасините и ги сложи в отделни джобове — той си сваля обувките, за да не го чуе никой, слага ги в джобовете на палтото си. Отива в спалнята, поглежда вътре и вижда някой да мушка с нож епископа-някой, който е влязъл през задната врата, взел е ножа и е отишъл в спалнята на епископа. Епископът се опитва да се предпази. Той държи ръцете пред себе си. Накрая отпуска ръце и убиецът го намушква — според вашия доклад, рана номер четири, директен сърдечносъдов удар, достатъчен да причини смърт почти моментално — и епископът пада на пода. Убиецът побягва от стаята и Стемплър, шокиран, в състояние на пориомания, сграбчва ножа и полудява. После напуска стаята и чува някого на долния етаж и побягва в кухнята, слага си обувките обратно, преди да излезе на студа, и излиза през вратата на кухнята. Можете ли да докажете, че не е станало така, мистър Уудсайд?

— Не — каза Уудсайд с примирение. — Също така не мога да докажа, че някоя патица не е прехвърчала през прозореца и не го е убила.

Арената избухна. Шоут удари няколко пъти с чукчето си.

— Ако хората не млъкнат, ще изгоня всички от залата — изрева той и погледна към Уудсайд.