Уилям Дийл - Първичен страх

— Мистър Уудсайд, тази забележка изобщо не беше предизвикана. Вие не сте чужд човек за съдебната зала и процесите. Знаете да се държите по-достойно.

Уудсайд наведе глава.

— Да, сър. Съжалявам.

— Би трябвало. Журито няма да вземе под внимание тази забележка. Тя няма нищо общо с този протокол.

— Нямам повече въпроси към свидетеля — каза Вейл.

Портиерът достави първия вестник, който дойде на улицата тази вечер, на вратата й. Венъбъл го прочете на бюрото си, докато вечеряше пилешка супа и бисквити.

Най-голямото представление в града тези дни е в Кралския окръжен върховен съд, където вчера започна съдебната битка на века.

Това е процес-мечта; едно дело за страховито убийство, което включва две съдебни суперзвезди и един от най-видните граждани на града като жертва. Залогът: животът на едно деветнайсетгодишно планинско момче на име Аарон Стемплър, който има хималайски висок тест за интелигентност, акцент като на сержант Йорк и е обвинен, че е направил с архиепископ Ричард Рашмън, „светеца от Лейквю Драйв“, анатомичен лабораторен експеримент една вечер миналия февруари. Подробностите на убийството са толкова брутални, че са били държани скрити от полицията до началото на процеса вчера.

Това може да се нарече знаменит процес — този мач реванш между помощник областния прокурор Джейн Венъбъл, една лейди с повече скалпове на колана си от всеки друг прокурор в историята и вербалния вундеркинд на областта Мартин Вейл, който е натоварен с това, което се мислеше за лесно дело, като наказание, че е осъдил града, окръга и щата за седем милиона наскоро в делото Джо Пинеро.

За последен път тези двама гладиатори са заставали лице в лице в съда на знаменитото дело за наркотрафиканта Родригес преди няколко години. Вейл си тръгна с валсова стъпка, като обра розите, така че във въздуха витае мъст и тя се носи от офиса на областния прокурор.

Първият ден донесе всичко, което обеща: вербални сблъсъци между Венъбъл и Вейл, няколко изпитателни предупреждения от съдията Хари Шоут „Палача“ и снимки, които биха дали началото на бясно плюскане по време на вампирско събрание и няколко трудни сражения отблизо за Вейл.

Венъбъл обещава бързо правораздаване в библейски стил. „Да благодарим на Господа, че върна навреме електрическия стол на Върховния съд за Аарон Стемплър“ — е най-добрият й цитат.

Вейл, както е обичаят му, има да каже само две думи: „Без коментар.“ Той пази всичко за съдебната зала и в понеделник изглеждаше доста добре. Лесното дело на Венъбъл започна да изглежда малко по-трудно, отколкото бяхме накарани да очакваме.

Венъбъл, издокарана в сив спортен костюм с двойно закопчаване, с огненочервена коса, стегната назад в кок, и дизайнерски очила на върха на носа, даде да се разбере още с встъпителното си слово, че кървавочервеното ще бъде цветът на деня и охарактеризира обвиняемия като коравосърдечно, ревниво, отмъстително момче убиец, който буквално е заклал своя ангел пазител и наставник.

„Седемдесет и седем пъти го е ударил той, докато «светеца от Лейквю Драйв» се е опитвал да се защити — пледира тя. — Ръцете на архиепископа са били надупчени и пронизани, докато се е опитвал да отблъсне смъртоносния месарски нож. Дванайсет фатални рани са му били нанесени. Епископът е бил почти обезглавен.“

Аарон Стемплър, който се е научил да борави с нож като чирак в погребално бюро, не е показал никаква милост, докато погубвал и осакатявал благодетеля си…

Силна тирада. Една пряма, максимално извисена реч, последвана по-късно от шокиращи цветни снимки, които подкрепиха ужасната й словесна история.

Вейл, облечен както винаги небрежно, обеща изненади. Неговото твърдение е, че Аарон Стемплър е изпаднал в психично умопомрачение, клинично известно като състояние на пориомания и не си спомня нищо. Полицията го намерила свит от страх в стаичката за изповед, покрит с кръв, със смъртоносното оръжие в ръка. Направиха се намеци, че е имало и трети човек в спалнята на епископа по време на убийството.

Имаше няколко снимки, регистрирали момент от даването на показания от Бескът и Даниелсън и няколко саркастични реда за убийствената мощ на снимковия доказателствен материал. Заключителният параграф на статията я накара да стисне зъби.

Вейл безстрашно подложи на съмнение правдоподобност-та на оценката на щатската психиатрия и повдигна един въпрос: дали анализът на екипа е недовършен, или има вероятност да е погрешен? Историята на Стемплър, че му е причерняло, засега една шега в медиите, стана не само правдоподобна, но според собствените признания на Бескът е доста разпространен случай. Възможно ли е Стемплър действително да е получил припадък? Вейл предизвика и промени възприятието, че това е слаба защита.