Уилям Дийл - Първичен страх

Вейл си закопча сакото и стана. Отиде пред бюрото си и се облегна върху него със скръстени ръце. Шоут погледна надолу към Вейл с наполовина отворена уста.

— Има ли нещо, мистър Вейл?

— Това е много интересна история, Ваша светлост — каза Вейл с усмивка. — Разбира се, ние възразяваме срещу цялото й представяне. Това са чисти предположения.

— Ваша светлост — изстреля обратно Венъбъл, — мистър Уудсайд е един от най-уважаваните патолози в страната. Неговата работа е да оцени едно престъпление на базата на съдебно-медицински доказателства, и той точно това е направил.

— Няма доказателство, че Стемплър е отстранил, цитирам: „сексуалния му апарат“ — каза Вейл. — Единствената база, на която лежи предположението на мистър Уудсайд и мистър Даниелсън е, че трябва да се е случило по този начин, иначе цялата им теория е въздух под налягане.

— Мистър Вейл — каза Шоут, като се наведе над скамейката и погледна надолу към него, — това определено е в специалността на мистър Уудсайд — логически да свърже нишките в едно. Той прави точно това. Той изясни, че това е предположение и аз съм сигурен, че журито ще го вземе под внимание при преценката на доказателствата. Възражението ви се отхвърля.

— Нямам повече въпроси засега — каза Венъбъл. — Свидетелят е на ваше разположение, мистър Вейл.

Вейл прелисти бележника си и бавно се приближи към свидетелската скамейка, докато четеше бележките си.

— Мистър Уудсайд — каза той, като все още четеше от бележките си, — вие сте проверили килима за власинки, правилно ли е?

— Правилно. Аз работих с д-р Даниелсън при анализа на всички доказателства.

— За какво друго проверихте по килима?

— Петна от кръв, косми, други външни неща.

— Вдлъбнатини?

— Не разбирам въпроса.

— Проверихте ли за останали отпечатъци от стъпки, вдлъбнатини от обувки по килима, за да сте сигурен, че не е имало някой друг в стаята освен епископ Рашмън и Аарон Стемплър?

— Това съвсем не е практично, мистър Вейл. Чистачката е почистила стаята по-рано същия ден. Други хора са минали през спалнята.

— Значи това, което казвате, е, че ако има други стъпки по килима те може да са от по-рано същия ден?

— Да.

— И същото може да е вярно за остатъците от косми и влакна, правилно ли е?

— Е, да…

— Така че единственото материално доказателство, което положително може да кажете, че не е било в стаята преди убийството, са петната от кръв?

— Е, това е…

— Да или не, мистър Уудсайд?

— Предполагам, че може да се каже и така. Има и кървави отпечатъци от стъпки, разбира се.

— Моят клиент не отрича, че отпечатъците са от краката му — каза Вейл все още преглеждайки бележките си. — Разбира се, той е бил там. Но след като е бил в състояние на пориомания и не си спомня нищо, ние повдигаме въпроса: Имало ли е още някой там? И това е въпросът, който искаме вие да разрешите, мистър Уудсайд, без да оставите никакво съмнение. Сега, сър, на базата на тези находки, можете ли честно да кажете, че Аарон Стемплър и епископ Рашмън са били единствените хора в стаята по време на нападението?

— Аз съм деветдесет процента…

— Деветдесет процента не са достатъчни, мистър Уудсайд. Ще кажете ли на съда, че сте сто процента сигурен, че никой друг не е имало в стаята по време на убийството?

— Предполагам, че не.

— Да или не?

— Не.

— Мистър Уудсайд, ще ви припомня делото Райт. Помните ли делото Райт?

— Разбира се.

— Вие бяхте съдебно-медицински експерт по делото, нали?

— Да.

— Разкажете на журито подробностите.

— Протестирам, Ваша светлост. Неуместно. Какъв е смисълът тук?

— Смисълът е логиката, Ваша светлост.

— Логиката?

— Мистър Уудсайд базира голяма част от предположенията си върху логиката. Бих желал да изследвам възприятието му за логика.

— Ох, добре, мистър Вейл, казах ви, че ще ви дам свобода при това дело, така че продължавайте.

— Делото Райт, мистър Уудсайд.

— Теодор Райт бил продавач. Намерили го застрелян в хотелската му стая. Оръжието, с което било извършено убийството, по-късно намерили зад радиатора в ъгъла.

— Така, логичното заключение е, че той е бил убит, правилно ли е?

— Правилно. Първоначалната ни оценка беше, че той е бил убит.

— И всъщност такъв ли беше случаят?

— Не, по-късно установихме чрез тестове, че Райт се е застрелял сам. Откатът от пистолета е отхвърлил ръката му назад и пистолетът излетял от ръката му и паднал зад радиатора.

— Значи логичното заключение — че е бил убит — е било погрешно?