Уилям Дийл - Първичен страх

— Да, така е.

— И все пак вие също свидетелствате, че епископът се е борил. Че прободните рани в дланите и ръцете му са резултат от това, че ги е използвал да се защити. Правилно ли е?

— Да.

— И така, колкото е възможно раната на врата му да е първата, толкова е възможно и да не е, вярно ли е?

— Вероятно е той да се е опитал да оживее, дори рефлективно да е оказал съпротива за около минута. Сигурно достатъчно продължително, за да се направят раните по дланите и ръцете му.

— Ножът е влязъл оттук — Вейл показа една точка под дясното ухо на Даниелсън и бавно прокара пръст до лявата му страна, докато говореше, — точно под дясното ухо и го е прерязъл до лявото, прерязал е гръбначния му стълб, отрязъл е гръкляна, всички артерии и вени във врата му, дихателната тръба и всички мускули и тъкани. Това пише в доклада ви, така ли е?

— Да.

— Значи там също е имало някоя мускулна и тъканна травма, нали?

— Да.

— И се е появил аероемболизъм, който почти винаги е фатален, така ли е?

— Да.

— И вие все пак твърдите, че епископът се е борил още минута, минута и половина?

Даниелсън погледна Вейл право в очите и потисна една усмивка. Беше добър, браво, този Вейл беше акула.

— Аз отсъдих… понеже количеството кръв и пробите от тъканта… вероятно…

— Вероятно? Какво има д-р Даниелсън? Вероятно, възможно е, един шанс, една щастлива случайност…?

— Определено е възможно това да е бил втори или трети удар — съгласи се Даниелсън.

— Значи… ако два от фаталните удара в гърдите са били нанесени от един човек, а останалите от раните от друг, също е възможно този човек всъщност да е нанесъл смъртоносната рана, а някой друг след това да е намушкал и разрязал епископа след като е бил мъртъв, така ли е?

— Предполагам… да, вярно е, но не е вероятно.

— Защо?

— Защо? — като ехо повтори Даниелсън.

— Да, защо не е вероятно?

— Е, като си помисля за това… искам да кажа това е напълно нелогично.

— Значи, докторе, вие може да докажете, че Аарон Стемплър е направил всички или повечето от действителните прорезни рани, но не можете да докажете дали един или двама души са намушкали епископа, или дори коя рана е била фатална, така ли е?

Даниелсън помисли върху въпроса няколко секунди и после бавно кимна.

— Това е вярно.

— И фактът, че Аарон е левак е единственото доказателство, което имате, че всъщност той е използвал оръжието, вярно ли е, или не?

— Да, мистър Вейл, вярно е.

— Благодаря ви, д-р Даниелсън — каза Вейл. — Може да си вървите.

— Една минута — обади се Венъбъл. — Д-р Даниелсън, във вашата практика от двайсет и шест години като съдебен лекар и следовател виждали ли сте случай, в който двама души да са използвали един нож да намушкат един и същи човек до смърт?

— Не, не съм.

— Да сте чули или чели за такъв случай?

— Не, не съм.

— Благодаря ви.

— Извинете, д-р Даниелсън — каза Вейл. — С колко случая сте запознат, при които пениса и ташаците да са отрязани и напъхани в устата на жертвата?

— Ъ… всъщност с нито един.

— Значи този случай може да е станал точно както го описват, вярно ли е, или не?

Даниелсън въздъхна:

— Вярно е.

— Благодаря ви, сър.

Харви Уудсайд замени Даниелсън на свидетелската скамейка. Неговата работа беше да свърже медицинските и съдебните доказателства в едно твърдо заключение: че Аарон Стемплър е извършил предумишлено, хладнокръвно убийство.

Той надменно отиде до свидетелската скамейка, като дишаше тежко през носа си, докато се настаняваше в стола си, и положи клетва. Вейл тихо слушаше, докато Венъбъл удостоверяваше неговите препоръки. Уудсайд също беше експерт в своята сфера. Вейл не го предизвика.

— Значи накрая, мистър Уудсайд, вие свързвате различните елементи на престъплението заедно, така ли е?

— Да.

— Това включва медицински доклади, мостри от влакна, отпечатъци от пръсти и т.н.

— Да, всичко. Аз свързвам всичко в едно.

В последвалия кръстосан разпит Уудсайд използваше комбинация от снимки, материални доказателства, мостри от влакна, петна от кръв и отпечатъци от пръсти, за да обрисува една картина на ужас.

— Мистър Уудсайд — продължи Венъбъл, — на базата на материалните доказателства, събрани от мястото на престъплението, каква е вашата оценка за това престъпление?

— Стемплър е влязъл през кухнята, свалил си е обувките, взел е месарския нож от подноса, като е оставил власинки от ръкавиците си, тръгнал е надолу по коридора към спалнята и нападнал епископа. Епископ Рашмън се е борил за живота си както свидетелстват раните по дланите и ръцете му. Той е бил намушкан, нарязан и разрязан седемдесет и седем пъти. Имал е по-малко от една пинта кръв в тялото си след нападението, което е 1/12 от нормалното количество кръв в тялото. Последният акт е бил отстраняването на сексуалният му апарат, който Стемплър напъхал в устата на епископа. После Стемплър се върнал в кухнята, сложил си е обувките и побягнал навън. Една полицейска кола се случило да минава, така че побягнал обратно вътре и се скрил в стаичката за изповед, където бил открит от полицията и арестуван.