Уилям Дийл - Първичен страх

— Да, вероятно имат значение.

— Благодаря. Сега, мисля, че по-рано казахте в показанията си, че на психичното заболяване може да се постави диагноза толкова прецизна, колкото и на физически болести, така ли е?

— Да.

— Докторе, по време на вашите интервюта с Аарон Стемплър той изобщо дал ли ви е обяснение на това, което се е случило вечерта, когато епископът е бил убит?

— Да, даде.

— И какво е неговото обяснение?

— Че му е причерняло, преди да извърши убийството.

— Заявявал ли е, че е имало някой друг в стаята по това време?

— Да, заявявал е.

— Кой е този човек?

— Не може да го определи.

— Значи обвиняемият признава, че е бил там, но отрича, че е извършил престъплението, така ли?

— Да.

— Това възможно ли е? Искам да кажа, може ли на Аарон да му е причерняло по този начин?

— Е, да…

— Има ли медицински термин за това състояние?

— Да. Нарича се пориомания. Случаят на пориомания е друг термин за временна амнезия.

— И това не е необикновено при изучаването на анормалната психология?

— Е, не е рядкост.

— Значи сте лекували хора, които страдат от пориомания?

— Да.

— Колко дълго продължава това обикновено?

— От няколко минути до, е, знам един случай, в който пациентът е бил в състояние на пориомания няколко месеца.

— И този човек е способен да функционира нормално в това състояние?

— Да. Просто не си спомня какво е станало през този период.

— Какво може да пречи някой да изпадне в състояние на пориомания?

— Прекомерен стрес, тревога, спомен…

— Спомен?

— Припомняне на травматичен случай от миналото. Също така може да бъде предизвикано от нещо просто. Позвъняване на вратата, комбинация от думи, която напомня за някоя случка от миналото.

— Значи да бъдеш свидетел на такова брутално убийство може да доведе до състояние на пориомания?

— Да. Трябва да се съглася с това.

— И когато Аарон Стемплър казва, че е изпаднал в състояние на пориомания, това не е абсурдно обяснение, нали?

— Не, може да се случи.

— И ако това е станало, то може да бъде форма на психично разстройство, нали?

— Да.

— Но вие казвате, че никога не е показвал признаци на пориомания по време на вашето изследване?

— Не, сър, не е показвал.

— Доктор Бескът, нека кажем, че един пациент има емфизема, излиза в студения дъжд неподходящо облечен, хваща настинка и не търси медицинска помощ. Тези обстоятелства вероятно могат да доведат пациента до пневмония. Вярно ли е, или не? Разбирате ли какво искам да кажа?

— Да. Причина и последствие.

— Правилно. И като знаем обстоятелствата, вие може да поставите диагноза на пациента и да предвидите, че пневмонията ще се развие и да вземете подходящи мерки да я предотвратите. Това справедливо предположение ли е?

— Ваша светлост, аз изобщо не се чувствам удобно с тази насока на задаване на въпроси — каза Венъбъл. — Всичко това са предположения и игра на гатанки. Какво иска адвокатът да постигне с това?

— Дайте ми възможност за още един-два въпроса, Ваша светлост.

— Още един шанс, адвокате. Изяснете се или ще отхвърля цялата тази насока от процедурата — каза Шоут.

— Д-р Бескът, имате тук един млад човек и провеждате тестове дали е, или не е виновен по това дело и вие знаете, че тези обстоятелства съществуват — първо, че има объркано и вероятно дезориентирано религиозно минало, и второ, че вероятно майка му е била шизофреничка. Няма ли да бъде справедливо да очакваме, че ще предприемете извънредни постъпки да определите дали всъщност тук съществува шизофрения?

— Е, да. Това и направихме.

— Вие определено сте свели до нула вероятността за шизофрения?

— Изследвахме го за всички видове психически разстройства.

— Останах с впечатлението, поправете ме, ако греша, че вие просто сте определили дали обвиняемият може, или не да застане пред съда?

— Това беше нашето задължение. Но това включва да му направим диагноза за психически разстройства.

— Значи вие може да кажете на този съд със сигурност, че той не страда от шизофрения?

— Е, мога да кажа, че това не пречи на способността му да различава доброто от лошото и да помогне за собствената си защита.

— С други думи, това е без значение дали страда от психично разстройство, или не.

— Възразяваме. Това е спорно.

— Приема се.

— Ще го кажа по друг начин. Възможно ли е, докторе, Аарон Стемплър да страда от сериозно психично разтройство и вие да сте пропуснали това при вашето изследване? Това възможно ли е?