Уилям Дийл - Първичен страх

— Лош нрав? Избухвания? Буйства?

— Не, нищо такова.

— Говорихте ли за сексуалната му ориентация?

— Възразявам, Ваша светлост. На какво основание?

— Ако бъдете малко толерантни тук, съдия, мисля, че ще стане ясно.

— Добре, адвокате, ще ви дам малко свобода тук, но не ни изкарвайте от нерви.

— Да, сър. Докторе, говорихте ли за сексуалната му ориентация?

— Не сме я питали за това.

— Защо не?

— Не ми струва много подходящо. Та тя му е учителка в края на краищата.

— Разбирам. Искам за малко да поговорим за религиозната ориентация на Аарон. Запознат ли сте с връзката на обвиняемия с един проповедник Шекълс?

— Да. Джошуа Шекълс.

— Говорили ли сте с Шекълс?

— Не, сър. Бяхме информирани, че никой не го е виждал или чувал от години.

— Какво знаете за него?

— Очевидно е бил фундаменталист и е имал много сурово отношение към греха.

— Обвиняемият говорил ли е за това с вас?

— Да.

— Какъв е вашият анализ на тази връзка?

— Нещастна.

— Защо?

— Както казах, преподобният Шекълс е бил фундаменталист. От това, което разбирам, той е вярвал, че веднъж опетниш ли се с грях, няма изкупление.

— С други думи, той е вярвал във въздържанието от всякакъв грях?

— Да.

— Какво ще кажете за молитвата?

— Доколкото си спомням, Аарон ни цитира Вергилий за това. Той каза, че Шекълс е вярвал на това, което е написал Вергилий.

— Което е?

— Може ли да погледна бележките си?

— Разбира се.

Бескът прелисти няколко страници от един черен бележник. — Ето го — каза той. — Цитирам: „Престанете да мислите, че законите на Господа могат да бъдат променени с молитва.“ Край на цитата.

— Шекълс е вярвал в това, нали?

— Според Аарон.

— Аарон приемал ли е тази теза?

— Е, той е бил дете по това време. Осем-деветгодишен. Естествено това го е впечатлило.

— Вярвал ли е в това?

— Възразявам, Ваша светлост — каза Венъбъл. — Обвиняемият ще е най-добрият източник за такава информация.

— Само че обвиняемият не може да свидетелства — каза Вейл. — В този случай мисля, че свидетелят на щата е най-добрият източник. В края на краищата той и неговият екип са отговорни за решението, че Стемплър е нормален, Цялата тази информация ще бъде потвърдена от интервютата на защитата, проведени от д-р Ерингтън.

— Отхвърля се възражението — каза Шоут. — Продължавайте, адвокате.

— Вярвал ли е Аарон на Шекълс, когато той му е казал, че няма опрощение на греха?

— Мисля, че това е въздействало върху религиозните му възгледи.

— Вярвате ли в това? Че няма опрощение на този свят?

— Възразявам. Несъществено.

— Точно обратното, Ваша светлост. Гледната точка на доктора е много съществена при анализа на тази информация.

— Отхвърля се — каза Шоут, като погледна към Венъбъл и повдигна вежди.

— Е, това, изглежда, прави невалидни основните предпоставки на християнството — каза Бескът.

— Попитах дали вие вярвате в това? — продължи да настоява Вейл.

— Не.

— Значи вярвате в опрощението?

— Е, аз… Не съвсем. Аз, ъ… съм атеист.

Неговият отговор хвана Венъбъл напълно неподготвена. Изведнъж стана очевидно, че Вейл се опитва да опетни Бескът в очите на журито, състоящо се от предани християни.

— Протестирам — изрева тя. — Религиозните убеждения на доктора са несъществени!

— Той го каза, не аз — каза Вейл, като вдигна рамене. — За мен всичко е наред, ако питате. — Той се усмихна на съдебните заседатели, върна се на бюрото си и взе един бележник. — Работата е, докторе, че Аарон Стемплър е бил определено въздействай от отварянето си към Шекълс, нали?

— Да.

— Значи първоначалната му религиозна ориентация е малко изкривена.

— Освен, ако сте съгласен с Шекълс.

— Аарон променил ли си е мнението по-късно?

— Да. Години по-късно се е обучавал да стане католик с епископ Рашмън. Католическата гледна точка, разбира се, е напълно противоположна.

— Значи религиозните му идеи са малко смесени, така ли?

— Напълно.

— Важна ли е религията за Аарон?

— Е, често говори за нея. Да, така мисля. Но мисля, че епископът му е помогнал да разреши този конфликт.

— Значи епископът го е убедил, че има опрощение на този свят?

— Вярвам на Аарон, когато казва това, да.

Вейл прелисти бележника си.

— Докторе, на третото ви интервю с Аарон, страница седма, има такива реплики:

„Бескът: Значи тогава вярвате в опрощението?

Стемплър: Е, епископът беше много убедителен. Но Амброуз Биърс е написал: Да се иска законите на вселената да бъдат анулирани заради един-единствен просител е недостойно. И опрощението идва след молитва.