Уилям Дийл - Първичен страх

— Не съм сигурен в процентите, но като цяло това ми звучи вярно.

— Значи шизофренията може да бъде генетична или причинена от околната обстановка или психологически фактори, така ли?

— Да. Обикновено комбинация и от трите.

— Запознат ли сте с родния град на Аарон Стемплър — Криксайд, Кентъки?

— Описан ми е, сър.

— Не сте ли били там?

— Не, не съм.

— От това, което ви е известно, докторе, възможно ли е факторите на околната среда в Криксайд да съдействат за развитие на шизофрения?

Венъбъл стана права.

— Възразяваме, Ваша светлост. Слухове. И каква е целта на тези показания?

— Ваша светлост, ние имаме работа с убийство, което ние твърдим, че е резултат на психично разстройство. Аз просто опипвам почвата тук.

— И също така ще чуем лекция по психиатрия? — изръмжа Венъбъл.

— Това възражение ли е? — попита Вейл.

— Както ви харесва — отговори тя.

— Извинете — каза Шоут, в гласа му имаше леко безпокойство. — Ще искате ли почивка, така че да продължите този личен спор, или и двамата искате да се обърнете към съда?

— Съжалявам, съдия — каза Вейл. — Ние твърдим, че проучването и определянето на психичното разстройство е малко неясно в определени сфери. Фройд и Юнг, например, не са напълно съвместими. Това, което се опитваме да правим, е да решим дали добрият доктор и защитата са в унисон, така че да продължим нататък. Ако има сфери, в които не сме на едно мнение, те трябва да бъдат решени, преди да продължим. Това, което казвам, е, че ние не оспорваме знанията на д-р Бескът, но слагаме под въпрос дали неговите теории съвпадат с нашите.

— Ваша светлост — каза Венъбъл с ледена нотка в гласа си. — Мистър Вейл иска да направи тук един форум за дискусии на психически теории и аз се противопоставям на това.

— Искам да намеря допирни точки в азбуката на психиатричната теория. Д-р Бескът може да вярва в една теория, д-р Ерингтън може да вярва в друга. Ако това стане, ние трябва да призовем други експерти да разрешат тези различия. Освен, разбира се, ако решим проблема сега.

— Само това, което се отнася до делото — контрира Венъбъл. — Аз се противопоставям на основание на това, че тази линия на задаване на въпроси е прекалено широка. Ще намерим мостовете в конкретното. Това не е спор.

— Склонен съм да се съглася с прокурора за това — каза Шоут. — Ако има специфична сфера на разногласие, тогава ще разреша представянето на свидели да подкрепят едното или другото. Но няма да позволя разправии в съда. Възражението се подкрепя.

— Окей — каза Вейл. — Докторе, вие сте запознат с теорията на Юнг, че до подсъзнанието може да се достигне чрез използването на символи? Тези символи са универсален език, първичният израз на подсъзнанието?

— Да, запознат съм.

— Съгласен ли сте с тази теория?

— Отчасти.

— Значи не сте съгласен?

— Възразявам — скочи Венъбъл. — Д-р Бескът вече отговори на този въпрос.

— Не, Ваша светлост — отвърна Вейл. — Той отговори „отчасти“.

— Може би ще мога да обясня — предложи Бескът. — Аз също вярвам, че сънищата са прозорец към подсъзнанието. Не мисля, че тези две теории са несъвместими. Ние не бихме изключили която и да е разпространена теория, за да направим диагнозата.

— Не е ли казал Пол Тилих: „Само символичният език може да изрази първичното?“

— Да, но това все още не изключва използването на анализ на сънищата, за да се определи психическата нефункционалност — каза Бескът.

— Използвахте ли анализ на сънищата?

— Мистър Стемплър твърди, че не сънува.

— Твърди, че изобщо не сънува.

— За да бъда по-точен, не си ги спомня.

— Това необичайно ли е?

— Не особено.

— Какво ще кажете за хипнозата?

— Опитахме. Стемплър е неблагодарен обект.

— Това необичайно ли е?

— Не… някои хора подсъзнателно се съпротивляват на хипнозата.

— И вие не смятате това за странно и необичайно?

— Не, наистина. Не.

— Значи вашият анализ на обвиняемия се базира само на разговорите с него, така ли?

— Не, говорихме с някои хора от родния му град. Хората, с които е живял в Дома на Спасението и където е работил.

— Доколко се доверявате на разговорите с хората от Криксайд, Кентъки? Това е родният град на Аарон, нали така?

— Да, така е. Това бяха телефонни разговори. Повечето информативни.

— Вие ли ги водихте?

— Някои от тях. Говорих с бившата му учителка, ъ-ъ…

— Ребека Кремър.

— Да, Кремър.

— И какво ви каза тя?

— Че бил отличен ученик. Малко самотен. Че се е стремял към повече, отколкото може да му предложи областта.