Уилям Дийл - Първичен страх

— Добре, добре. Склонен съм да се съглася с позицията на мис Венъбъл тук, адвокате. Разбирам вашия аргумент, но след като информацията е очевидно от слухове, трябва да я изключа. Съдебните заседатели няма да я вземат под внимание. Продължавайте, мистър Вейл.

— Искаме изключение — рязко каза Вейл.

— Отбелязано. Продължавайте.

— Бих желал да се върнем на символите за малко. Докторе, ще обясните ли на съдебните заседатели простичко значението на символите? За какво служат?

— Езикът на символите представлява употребата на рисунки, символи, ъ-ъ, познати знаци за комуникация — каза Бескът. — Например кръста е символ на християните, докато цифрите 666 са универсален символ на дявола. И за да бъда малко по-съвременен, символът за нещо забранено е червен кръг с черта по средата. Това е познат символ и тук, и в Европа. Един пътен знак, например.

— С други думи символите превъзхождат езика?

— Да, но не винаги.

— Може ли един символ да се предаде с думи. Като послание, например?

— Хм. Възможно е. Да.

— Значи символите може да се изразят по много начини, не просто като рисунки и картини?

— Да, вярно е.

— Сега, докторе, вие сте потвърдили, че сте видели снимките на жертвата по това дело, епископ Рашмън?

— Да, виждал съм ги.

— Проучихте ли ги внимателно?

— Да.

— Имаше ли някакви символи по тялото?

— Ъ-ъ…

— Нека го кажа по-директно. Мислите ли, че убиецът е оставил послание във формата на символ по тялото на жертвата?

Венъбъл мислеше с един въпрос пред Вейл. „Той ще направи нещо с цифрите върху главата на Рашмън, помисли си тя. Вероятно ще ги използва по-късно, за да дискредитира Бескът по някакъв начин. Или може би опипва почвата-опитва се да разбере дали знаем какво означават символите.“ Това беше по-вероятно. Венъбъл написа думата „символи“ и „B32.156“ в бележника си и го обърна обратното така, че никой да не го прочете. Но реши, че сега не беше време да повдигне този въпрос. Тя щеше да почака, докато Ерингтън застане на скамейката и да я хване в капан, че посланието идва от Аарон.

— Не мога да кажа със сигурност — отговори Бескът. — Изглежда, че убиецът е загатвал нещо, но ние изобщо не разбрахме какво и Стемплър също не можа да ни помогне.

— Каза ли, че не знае какво означава символът?

— Възразявам, Ваша светлост. Не сме установили, че това е символ.

— Приема се.

— Докторе, ние говорим за буквата и цифрите по задната част на главата на жертвата, така ли е?

— Приемам, че това искате да кажете. Да.

— Спомняте ли си последователността им?

— Мисля, че беше „B32.146“.

— Всъщност „B32.156“ — поправи го Вейл.

— Съжалявам. Правилно, 156.

— И мислите ли, че това е символ, оставен от убиеца?

— Ъ-ъ. Добре, да, мисля, че всички предположихме така.

— Опитахте ли се да анализирате символа?

— Е, попитахме Стемплър за него.

— И той призна, че не знае значението му, така ли?

— Да.

— И дотолкова сте му обърнали внимание, нали така?

— Разисквахме това с мис Венъбъл.

— Кога?

— По-рано. Мисля, че преди да говорим със Стемплър.

— И какво беше заключението?

— Че това вероятно е без значение за нашите задължения.

— Които са?

— Да анализираме пациента.

— Това не е ли важно доказателство за вашия анализ?

— Ако ни беше ясен. Понякога може да отнеме години да ни се изясни, да дешифрираме всичките тези хитрости…

— С други думи, вие наистина не сте имали време да изследвате всички аспекти на проблемите на мистър Стемплър, нали?

— Възразявам, Ваша светлост — излая Венъбъл, като скочи на крака. — Защитата се опитва да размъти резултата тук. Докторът заяви, че може да отнеме години дешифрирането на този символ, както го нарича адвокатът. Ние сме тук да решим това дело чрез най-добрите налични доказателства. Тази насока на задаване на въпроси е напълно неуместна. Цифрите може да значат много неща — може би дори незначителен телефонен номер.

— Тогава нека докторът го каже — контрира Вейл.

— Задайте въпроса по друг начин, адвокате — каза Шоут доста рязко.

— Докторе, мислите ли, че този символ е от значение?

— Всичко е възможно.

— Мислите ли, че е несъществен?

— Наистина не мога да отговоря на това.

— Но какво мислите?

— Протестирам! Не може ли да се придържаме към фактите, Ваша светлост?

— Да, мис Венъбъл. Възражението се приема. Нека оставим догадките настрани — каза Шоут.

— Докторе, вие казвате, че цифрите и буквата по задната част на главата на жертвата вероятно имат някакво значение, но вие просто не сте разгадали какво означават?