Уилям Дийл - Първичен страх

— И това е така наречената Библия на психиатрията, нали?

— Да.

— И вие по този начин ли поставихте диагнозата на Аарон Стемплър?

— Да. Екипът проведе всички обичайни тестове.

— Направихте ли и други тестове?

— Да, бяха му направени физически и неврологични изследвания, както и тест за интелигентност.

— Защо наредихте физически и неврологични изследвания?

— Защото умственото разстройство може да е резултат на мозъчно увреждане или дефекти на мозъка.

— И имаше ли мозъчни увреждания?

— Няма очевидна физическа болест на мозъка.

— А тестът за интелигентност?

— За да определим интелигентното ниво на пациента.

— И какво показа тестът за интелигентност на Аарон Стемплър?

— Между 138 и 140 точки. Гениално ниво. — Направихте ли някакви други тестове?

— Повечето от нашите тестове са в областта на разпитването на обекта, Стемплър. Това, което се нарича терапия.

— И тримата работихте заедно и поотделно за този анализ?

— Точно така. Аз и докторите Сиафо и Соломон от страна на щата. Заедно подготвихме нашия доклад.

— И какво е заключението ви?

— Че Аарон Стемплър не страда от някакво сериозно психическо разстройство.

— Намерихте ли някакво доказателство за това, което е известно като пориомания или временна амнезия?

— Не, мадам. Нито пък е бил видян в състояние на пориомания от болничните прислужници.

— Способен ли е да застане пред съда?

— Напълно. Всъщност намираме го за доста нормален.

— И той разбира обвиненията, повдигнати срещу него, нали?

— Извинете, Ваша светлост, ако прокурорът иска да води свидетеля, нека му сложи кучешки ремък — обади се Вейл.

Шоут погледна надолу към него.

— Това като възражение ли да го разбирам, адвокате?

— Това е възражение, да.

— Ще задам по друг начин въпроса, Ваша светлост — каза Венъбъл и се усмихна на съдебните заседатели. — Разбира ли мистър Стемплър обвиненията, повдигнати срещу него от хората?

— Да, разбира се.

— Благодаря, докторе. Засега нямам повече въпроси.

Бам, просто така. Кратко и мило. Почти прекалено небрежно. Окей, докторе, време е малко да ти развалим авторитета. Вейл отиде до свидетелската скамейка и сложи ръка върху парапета. Приятелски, без заплаха. Просто Вейл и тази мечка човек си говореха приятелски.

— Д-р Бескът — започна Вейл, — ще обясните ли моля, какво е шизофрения на съдебните заседатели?

— Шизофренията е най-разпространеното психично заболяване. Около… два процента от всички хора в западните държави са лекувани от шизофрения по някое време от живота им. И, разбира се, много шизофреници изобщо не са получавали медицинско лечение.

— За каква бройка в действителност говорим?

— Хм. Може би… половината от пациентите на лечение в болниците в САЩ.

— Това преобладаващо заболяване ли е?

— Да.

— И какво точно е шизофрения?

— Това е колапс или ерозия на границите между егото, което контролира всекидневните ти мисли и действия, и импулсите, които са хранилището на потиснатите мисли и действия. Когато това стане, потиснатите импулси се освобождават и резултатът е един вид психически хаос.

— В какво точно се изразява това?

— Той или тя стават нефункционални. Симптомите включват халюцинации, пространствена дезориентация, заблуди, мисловни и личностни разстройства.

— Заблуди?

— Заблудите са погрешни убеждения, които обикновено са абсурдни и странни.

— За неспециалистите какво точно означава това?

— При крайностите един пациент може да вярва, че той или тя са преследвани от другите. Може да вярват, че са известни исторически личности. Или дори могат да вярват, че мислите им се контролират от някоя машина. Имах един случай с една жена, която мислеше, че умът й се контролира от нейния тостер. Седеше с часове, говореше с тостера и получаваше заповеди от него.

Вълна от смях премина в залата. Шоут удари с чукчето. Смехът изчезна.

— Значи този вид странно поведение не е необикновено, така ли?

— Това е относително.

— А в рамките на специализираните заведения?

— Изобщо не е необикновено.

— И има различни видове… различни категории шизофрения?

— О, да, различни.

— Кажете ни за генетиката, докторе. Играе ли тук някаква роля? Шизофренията има ли склонност да се предава по наследство?

— О, да, в различна степен.

— Всъщност, докторе, вярно ли е, че дванайсет процента от всички шизофреници са деца на един шизофреничен родител и около четирийсет и пет процента имат двама шизофренични родители?