Уилям Дийл - Първичен страх

— Доволен ли сте, адвокате? — попита Шоут.

— Да, Ваша светлост — каза Вейл. — Благодаря ви.

„Чудесно, помисли си Вейл, всичко, което трябва да направя, е да притисна Бескът и да поваля и тримата.“

Изненадите започнаха рано. Изборът на журито, което повечето от ветераните смятаха, че ще отнеме дни или дори седмици, беше станал за един ден, Вейл, обикновено обхванат от мания, когато идваше време за избор на жури, не проучи перспективата, Зададе един-два въпроса и махна с ръка, че е съгласен. Венъбъл и Шоут бяха изненадани от неговото почти кавалерско отношение към избора.

Седем жени, пет мъже. Всичките християни, двама от тях католици. Четирима чернокожи, осем бели. Една смес от изтъкнати бизнесмени, домакини и бюрократи.

На втория ден бяха готови за битката.

Встъпителното слово на Венъбъл беше безжалостно. Тя описа Стемплър като ревнив юноша, имащ сексуална връзка с по-младо момиче, което се е върнало при Рашмън, след като той го е изритал от Дома на Спасението.

— Вие ще видите снимките и те ще ви шокират. Ще видите поразителни материални доказателства. Ще чуете вещи свидетели да дават показания, че Арон Стемплър — и само Аарон Стемплър — може да извърши това порочно и безчувствено брутално убийство на почтения обществен лидер. Аарон Стемплър е виновен за хладнокръвно и предумишлено убийство на архиепископ Ричард Рашмън. Накрая, аз съм сигурна, че ще се съгласите, че по-малка присъда от смъртната ще бъде обида за правосъдието, както и за самото убийство.

„Не е лошо, помисли си Вейл. Малко сковано, но все пак добре. Нека шоковете останат за по-нататък.“

— Мистър Вейл? — каза Шоут.

Вейл отиде до бокса на журито и си разкопча сакото. Тръгна бавно по дължината на бокса, като гледаше всеки един от журито в очите.

— Дами и господа съдебни заседатели. Името ми е Мартин Вейл. Аз съм назначен от съда да представлявам обвиняемия Аарон Стемплър. Сега ние сме тук, за да решим дали обвиняемият, който стои пред вас, е виновен за отвратително и предумишлено убийство на един от най-обожаваните и почитани граждани на този град, архиепископ Ричард Рашмън. В криминалното право има два вида престъпления. Най-лошият е познат като malum in se, което значи лошо поради самото естество на престъплението. Убийството, изнасилването, тежките телесни повреди, осакатяващите рани — нарочните, планираните, предумишлените престъпления спрямо човешкото тяло, ако желаете. Това убийство на епископ Рашмън очевидно е malum in se. Обвиняемият не отрича това. Ще видите снимките от това престъпление, които ще ви поболеят. И ще бъдете помолени да раздадете правосъдие за това, което е познато като mens rea — което означава наистина ли обвиняемият е имал намерение да причини телесна повреда, с други думи, възнамерявал ли е Аарон Стемплър да извърши убийството на епископ Рашмън? Аарон Стемплър отрича, че е виновен за mens rea в този случай. И накрая ще бъдете изправени пред смекчаващи вината обстоятелства, понеже в това дело има смекчаващи вината обстоятелства, както при почти всички престъпления. Нека ви дам един пример. Един човек е обвинен, че е ударил друг човек с колата си и го е убил — един човек, който го мрази и го е заплашвал преди това. Прокуратурата обвинява обвиняемия, че нарочно е ударил жертвата. Но по време на процеса вие научавате, че обвиняемият е карал колата си в голяма буря. Че е бил заслепен от фарове, отразяващи се в прозореца му. После, когато намалил, колата му се подхлъзнала. И жертвата, която ходела покрай пътя, е била ударена и убита след тази поредица от случки. Mens rea. Имал ли е намерение обвиняемият да настигне жертвата и да я убие? Или това е било неизбежно и трагично, една случайност? Има ли приемливо съмнение — били ли са смекчаващите вината обстоятелства достатъчни да поставят под съмнение този случай? Смекчаващите вината обстоятелства в делото Щатът срещу Аарон Стемплър са от необикновено естество понеже са замесени психически разстройства. И така вие ще бъдете посветени в голямо количество психологическа информация по време на този процес. Ние искаме само да слушате внимателно, така че правилно да отсъдите mens rea, а за да направите това, ще бъдете помолени да обсъдите неговото поведение. Имало ли е недостатък в психиката на Аарон Стемплър? Действал ли е по непреодолим импулс? Способен ли е да разбере обвиненията срещу себе си и да помогне за собствената си защита? Тези и още много други въпроси ще бъдат поставени относно душевното здраве на Аарон по време на извършването на престъплението. И докато взимате тези решения, бих ви помолил също да имате предвид едно важно обстоятелство: ако Аарон Стемплър напълно се е владеел по време на престъплението, защо го е направил? Каква е мотивацията му да извърши такава отчаяна и ужасна постъпка? И ако го е направил, в същото време отговорен ли е психически? В крайния анализ това може да стане най-важният въпрос дами и господа. И така, вашата отговорност ще бъде да решите дали са правдоподобни доказателствата, които прокурорът и аз ще ви предоставим. На кого да вярвате? На какво да вярвате? И най-важното от всичко, приемате ли доказателствата като истина „извън всякакво съмнение“? Ние твърдим, че Аарон Стемплър е виновен за това престъпление, но е бил в умопомрачение. Мис Венъбъл, прокурорът трябва да докаже, че той е планирал и извършил престъплението „извън всякакво съмнение“. Това е нейното задължение. Аз трябва да ви докажа, че Аарон Стемплър е бил умо-помрачен или умствено болен, за да не устои на импулса да убие епископа. Това ще бъде моето задължение. Накрая, след като сте чули всички доказателства, аз искрено вярвам, че ще отсъдите в полза на моя клиент, Аарон Стемплър.