Уилям Дийл - Първичен страх

Кръстосаният разпит, на който Вейл подложи д-р Даниелсън, също повдигна много въпроси. Прокуратурата не може да докаже, че Стемплър е бил сам в стаята и дали в действителност е направил няколко или всичките рани от намушкване, или коя рана всъщност е била фатална, или дали повече от един човек са участвали в нападението.

Няма съмнение, че материалните и обстойни доказателства все още тежат силно в полза на Венъбъл. Но ако първият ден на Вейл в съда е показателен, то този процес е все още далеч от края си. Втори рунд, утре в девет часа сутринта.

Венъбъл хвърли долу вестника, след като прочете статията два пъти. Конърмън, крайният мъжки шовинист, както обикновено, държи за Вейл. Тя можеше да чете между редовете. Почна да обикаля стаята, като слушаше магнетофонен запис от даването на показания. Спря на едно място и върна записа обратно.

Това бяха сериите от въпроси, отнасящи се до символите. Вейл беше започнал и после внезапно беше спрял тази посока. Защо? Дали се опитваше да разбере какво означават цифрите? Дали беше попаднал на нестабилна почва и беше променил насоката? Нещо го беше предупредило. Беше ли това някой от отговорите на Бескът?

Изведнъж й стана ясно, че Вейл отбягваше символите по задната част на главата на жертвата. Той се опитваше да вкара информация в протокола, без директно да се занимае с нея. След като беше открехнал вратата с Бескът, той сякаш се въртеше около въпроса какво означават посланията? И ако знаеше, защо избягваше директно да се занимае с тях? Струваше й се, че Вейл може би се опитваше косвено да повдигне показания, свързани с подобни символи върху главите на Били Джордан и Питър Холоуей.

Точно така! Това копеле се опитваше да свърже Рашмън с двете момчета от олтара, без определено да повдигне въпрос какво означават символите. По този начин после той можеше да посочи възможността Рашмън и момчетата от олтара да са убити от един и същи човек и после да покаже, че има голяма вероятност двете момчета да са били убити след убийството на Рашмън, когато Стемплър е бил в ареста. Също така, ако отвореше достатъчно широко тази врата, щеше да я накара да предостави видеокасетата с момчетата от олтара-което определено щеше да бъде в неин ущърб. В същото време това можеше после да му позволи да даде на журито това, което може да се сметне за подходящ мотив за убийството.

„В никакъв случай, помисли си тя. По никакъв начин.“

От друга страна, ако тя можеше да докаже, че Аарон е знаел какво означават посланията, това щеше да бъде друго доказателство за вината му и може би щеше да го накара сам да признае в съдебната зала, че е убил и трите жертви.

„Какъв обрат“, помисли си тя. Щеше да хвърли масите по Вейл, да притисне малкото копеле, че е убил Рашмън, и в същото време да повдигне въпрос в умовете на журито за многобройните убийства. Съдебните заседатели със сигурност щяха да гласуват да го убият и — щеше да се хареса на Шоут.

Но това беше опасна маневра. Ще трябва да помисли повече.

Иначе трябваше да признае, че Вейл се беше справил добре днес. Той беше успял да понижи достоверността на Бескът. Беше повдигнал въпроса в главите на журито: Можеше ли да има нещо, което Бескът и неговият екип не са догледали?

Ако имаше нещо, Вейл щеше да отговори с показанията на Ерингтън. Венъбъл щеше да бъде готова за нея.

Следващите три дни Венъбъл поведе един хаотичен парад от сведетели пред съда. Проповедници, монахини, деца от Дома на Спасението, най-големите бизнесмени в града и общественици, които оглавяваха най-важните благотворителни дела — всичките свидетелстваха, че Рашмън е бил един принц сред хората и че наистина е бил „светеца от Лейквю Драйв“.

Вейл реагираше с малко повърхностни въпроси и случайни възражения. Характерните свидетели бяха нещо странично — всички от журито знаеха кой е Рашмън, но Вейл нямаше намерение да напада достоверността на църквата и на бизнесобществото. Освен това съдебните заседатели изглеждаха отегчени от поредицата от „важни хора“, дори Шоут започна да се отпуска, когато напрежението в залата се понижи.

Накрая Венъбъл извика последния си свидетел.

— Щатът вика Абъл Стенър на свидетелската скамейка.

Вейл наблюдаваше как лейтенант Абъл Стенър се придвижва към свидетелскта скамейка и вдига ръката си за клетва. Стенър бе облечен в тъмносин костюм с виненочервена вратовръзка, приличаше повече на брокер, отколкото на полицай. Изключение правеха ледените очи зад очилата с телени рамки и дистанцираното му, почти покровителствено държание. Той щеше да бъде добър свидетел, ако успееше да не предизвика враждебно отношение у журито с това дистанцирано държание. До този момент повечето от свидетелските показания бяха дадени и Стенър беше редуциран до потвърждаващ свидетел — да изчисти всичко. Той можеше да сложи всичко в переспектива с този негов студен и лукав вид. Един опасен свидетел, може би най-опасният от всичките. Вейл подпря брадичката си върху дланта си и се заслуша, докато Венъбъл минаваше през задължителните въпроси за квалификацията му, наблягайки върху четирите отговора на Стенър за достойна служба и двайсет и трите години в полицията, десет от които като следовател по убийствата.