Уилям Дийл - Първичен страх

— Обратното, ако ме оставите да продължа, мисля, че ще направя смисъла ясен.

— Отхвърля се. Моля прочетете последния въпрос, мис Бландчард.

— Възкресението факт ли е, или теория?

— Лейтенант?

— Въпрос на вяра, сър.

— Значи вярвате в научните факти и вярвате в религията, но поставяте под въпрос научния факт за психично разстройство, с който всички психолози са съгласни, че съществува и е включен в ДСНЗ, който е стандартът, по който всички психиатрични разстройства се идентифицират, това факт ли е, сър?

— Това може да се фалшифицира. Не можеш да фалшифицираш две и две, но можеш да имитираш психично разстройство.

— Разбирам. И колко хора познавате със сигурност, които са имитирали състояние на пориомания?

— Нито един.

— Колко хора знаете, които имат опит с имитирането на състояние на пориомания?

— Нито един.

— Чели ли сте много примери за имитация на състояние на пориомания?

— Не.

— Значи гадаете, така ли?

— Това е логично. Ако има такова нещо, то може да се имитира.

— Попитали ли сте някой психиатър дали това е възможно?

— Не.

— Значи гадаете, лейтенант, да или не?

— Да.

— Ах, значи вашата причина да се съмнявате в изявлението на Аарон Стемплър е, че вие предполагате, че той имитира или лъже, така ли?

— Правилно.

— Вие не сте му повярвали?

— Не, не съм.

— Значи сте приели, че Аарон лъже и че той е убил епископ Рашмън, така ли?

— Това беше моето логично предположение.

— Не поставям под въпрос логиката на вашето предположение, а просто казвам, че е съществувало. Вие сте приели, че Стемплър е виновен, така ли?

— Да.

— Кога изяснихте, че Аарон е бил сам в стаята с епископа по време на убийството?

— Не разбирам…

— На този етап, лейтенант, бяхте ли убеден, че не е необходимо да преразгледате доказателството, че Аарон Стемплър е действал сам?

— От самото начало бях убеден.

— И какви доказателства събрахте, за да докажете, че е бил сам в стаята?

— Съдебномедицинските доказателства. Ъ-ъ…

— Нека го кажа по друг начин. Аарон Стемплър ви е казал, че му е причерняло, когато е влязъл в стаята на епископа, така ли е?

— Да.

— Какво направихте, за да оборите твърдението му? С други думи, сър, какви доказателства или свидетели може да предоставите, които да потвърдят вашето твърдение, че е бил сам в стаята и е действал самостоятелно?

— Съдебномедицински доказателства, материални доказателства, просто логика…

— Вие вярвате във възкресението и все пак това изключва логиката, нали?

— Не и за един добър християнин.

— Значи вярвате в акта на вярата, но отричате съществуването на пориоманията, което е научно доказан факт. Вярно ли е?

— Казах, че не вярвам на Стемплър.

— Понеже мислите, че е логично той да се преструва, така ли?

— Така предполагам.

— Спомняте ли си едно дело за един човек на име Джон Робинсън Джефрис?

— Протестирам, Ваша светлост. Това е без значение и е безсмислено.

— Имам намерение да докажа, че е от значение, Ваша светлост.

— Ще бъда непредубеден, но не задълбавайте настрани, мистър Вейл.

— Благодаря. Спомняте ли си делото, лейтенант?

— Така мисля.

— За какво беше арестуван мистър Джефрис?

— Убийство и въоръжен грабеж.

— И вие го арестувахте понеже тогава това изглеждаше логично, така ли е?

— Да, имаше…

Стенър се поколеба по средата на изречението.

— Много материални доказателства? — каза Вейл. — Това ли щяхте да кажете, лейтенант Стенър?

— Нещо такова.

— Дори имахте свидетел, нали?

— Вярно е.

— Преобладаващи доказателства, така ли? — Така е.

— Беше ли мистър Джефрис обвинен в това престъпление, лейтенант?

— Да.

— Беше ли осъден?

— Да.

— Признат за виновен?

— Да.

— Каква беше присъдата му, лейтенант?

— Беше осъден на смърт.

— И беше ли изпълнена присъдата?

— Не.

— Защо не?

— Джефрис впоследствие беше освободен.

— Кой уреди това?

— Аз.

— Защо? Защо, след като сте предали делото на прокуратурата и сте получили присъдата за вина, сте помогнали да бъде освободен?

— Открих, докато работех по друго дело, че нашият свидетел е излъгал.

— Защо е направил това?

— Понеже той е бил виновната страна.

— Виждате ли, лейтенант, има проблеми с някои от тези логични предположения, които са направени по време на този процес. Разбирате ли защо?

— Повечето време…

— Лейтенант, животът на моя клиент тук е изложен на риск. „Повечето време“ не е достатъчно. И толкова по логиката и преобладаващите доказателства. Мистър Даниелсън казва, че не може със сигурност да каже, че Аарон е бил сам в стаята, не може да каже със сигурност, че всъщност само един човек е намушкал епископа и не може да докаже очевидно, че Аарон е влязъл през задната врата или че е донесъл ножа до мястото на убийството. И все пак вие приемате, че Аарон Стемплър е излъгал понеже не е логично, така ли?