Уилям Дийл - Първичен страх

Не последва отговор.

— Факт е, лейтенант, че вие желаете да приемете на вяра, че Христос е бил разпънат на кръст и е умрял; че е възкръснал от мъртвите и е отишъл на небето. Но вие не желаете да повярвате на факта, че на един човек при краен стрес или шок може да му причернее и да изпадне в научно обяснен ад, наречен състояние на пориомания. Така че всъщност никога не сте се опитали да докажете, че Аарон Стемплър ви е лъгал, нали?

— Материалните доказателства…

— Отговорете на въпроса ми, лейтенант. Търсили ли сте някакви доказателства, които може да потвърдят изявлението на Аарон Стемплър?

— Самите доказателства оспорват това.

— Наистина ли? На кой етап изключихте наличието на трети човек в стаята?

— Той беше с оръжието, беше целият покрит с кръв, оставил е отпечатъци от пръсти.

— Моят въпрос, сър, е на кой етап… точно сте изключили присъствието на трети човек в стаята?

Стенър се поколеба.

— Не е ли факт, лейтенант Стенър, че никога дори не сте допуснали тази възможност?

— Сериозно не съм.

— С други думи, вие никога определено не сте се опитвали да установите, че Стемплър лъже. Просто сте приели, че историята му е фалшива и журито няма да й повярва, така ли?

— Не е моя работа да доказвам, че обвиняемият е невинен, а ваша — рязко каза Стенър.

— Точно обратното, лейтенант, ваша работа е да докажете, че е виновен.

Стенър гледаше към Вейл и в очите му блестеше гняв.

— Ваша работа е да докажете — извън всякакво съмнение — че това престъпление е станало точно както вие твърдите, че се е случило и за да направите това, предполагам, че трябва също така да оборите изявленията на обвиняемия, което вие не сте направили.

— Самите материални доказателства са преобладаващи.

— Но неубедителни.

— Разбира се, че са убедителни.

— Колко свидетели сте разпитали за срещата на момчетата от олтара по-рано същата вечер?

— Всъщност нито един.

— Имало ли е среща на момчетата от олтара по-рано същата вечер, или не?

— Не мога да кажа със сигурност.

— Лейтенант, има ли власинки, взети от стаята, които още да не сте индентифицирали?

— Да.

— Значи е възможно да са оставени от трети човек в стаята, така ли е?

— Предполагам…

— Имало ли е някой от момчетата от олтара по-рано същата вечер?

— Няма доказателство за такава среща.

— Ах, но има свидетелство за това, лейтенант. Дневникът на епископа, който сте представили като доказателство. На тази страница епископът е написал: „Критика на момчетата от олтара — 8 ч вечерта.“

— Епископът може да я е отменил.

— Е, може и да е танцувал гол в някой бар, но не е.

Галерията избухна в сподавен смях.

Венъбъл каза:

— Ваша светлост…

— Да, мис Венъбъл. Мистър Вейл, мисля, че можем да минем без метафори и аналогии. Придържайте се към фактите.

— Лейтенант, можете ли да докажете извън всякакво съмнение, че само обвиняемият и епископът са били в стаята по време на убийството?

— Предполагам, че не, но преобладаващите доказателства сочат…

— Сочат. Сочат? Всичките доказателства са несъществени — каза Вейл. Той се върна към бележките си. — Имам само още един въпрос, лейтенант Стенър. Преди няколко минути твърдяхте, че това престъпление е предумишлено. Вие го казахте недвусмислено, като факт. Не е ли това още едно от вашите непотвърдени изявления, сър?

— Не, сър, не е.

— Тогава, моля да кажете на съда, на какви доказателства се базира това ваше предположение?

— На няколко фактора — каза Стенър уверено.

— Като?

— Символите върху задната част на главата на епископа.

Отговорът предизвика шок у Вейл. Той не беше спазил първата заповед в правото — никога не задавай въпрос, на който не знаеш отговора. Значи те бяха разкрили мистерията на символите. Вейл осъзна, че сега не можеше да отстъпва назад. Той беше в кашата заедно със Стенър. Трябваше да продължи посоката на въпросите, при това много внимателно.

— Какво за символите, лейтенант?

Лека усмивка пробяга по устните на Стенър.

— Те се отнасят към цитат от една книга в библиотеката на епископа. Пасажът е подчертан в книгата. Намерихме подобни подчертавания в книгата, взета от квартирата на Стемплър в пещерите. Същото отбелязване е използвано и ние можем да идентифицираме, че почеркът и в двете книги е на Стемплър.

— Ваша светлост — каза Венъбъл, — мога да предоставя тези две книги сега като доказателство. — Тя занесе двете книги на съдийската скамейка.