Уилям Дийл - Първичен страх

Вече няколко седмици Моли беше интервюирала Аарон два пъти дневно, шест дни в седмицата. Почти шейсет часа разговори, в които тя сондираше все по-дълбоко и по-дълбоко ума на младежа, търсейки ключ към загадката, търсейки несъответствия в неговата история за причерняването; прескачаше напред и назад във времето, понякога с дни се концентрираше върху определени случки. Това беше интензивна терапия и имаше дни, когато и двамата напълно се изтощаваха. Физиологичните тестове бяха показали, че няма мозъчни увреждания и нейните интервюта не бяха открили нищо, освен че Аарон е страдал от пристъпи на пориомания от години, въпреки че тя беше сигурна, че той не е осъзнавал, че е имал „време, което му се губи“, понеже периодът е бил прекалено кратък, за да го забележи.

През седмиците на терапията тя задължително беше отбягвала две теми: Ребека и момчетата от олтара. Усещаше напрежение, когато доближаваха тези области и по-скоро променяше посоката, отколкото да загуби спечелената територия. Тя усещаше, че той беше близо до пренасочване на чувствата си, да я приеме за довереник и приятел. Но бързото придвижване в опасните зони можеше да й коства напредъка.

Един вторник сутринта тя реше да провери опасните води. Сега, след като бяха останали три седмици до процеса, тя реши да го поведе леко в това, което можеше да се нарече умствено минирано поле.

— Искам да се върнем в Криксайд за малко — започна Моли тази сутрин.

— Окей.

Тя провери в бележника си.

— Ти каза, че първото сексуално преживяване, което си имал, е било с Мери Леферти, когато си бил в гимназията.

— Да, мадам — каза той. Започна да става нервен и да се мести в леглото. Погледна я отново и се усмихна.

— Всичко е наред — каза тя. — Ти ми се доверяваш, нали?

Той се обърна в леглото и се намести удобно.

— Разбира се.

— Ти и Ребека говорили ли сте някога за секс?

— Говорили сме за всичко — каза той. В тона му се промъкваше недоверие.

— И така, тя е дискутира секса с теб.

— Знаете, за птиците и пчелите, подобни неща. — Той се разсмя неловко.

— Говорила ли ти е определено за правенето на любов?

— Искате да кажете как се прави това и онова? — попита той подозрително.

— Да.

— Е, така предполагам.

— Докосвала ли те е, Аарон?

— Защо искате да знаете това? — В гласа му имаше острота.

— Понеже искам да бъда сигурна, че си напълно искрен с мен. И аз имам няколко въпроса, които трябва да задам. Правила ли е Ребека любов с теб?

— По дяволите! По дяволите! Защо трябва да казвате това? Защо сте я питали за това?

— Не съм аз, Аарон. Тя доброволно е дала тази информация на Том Гудмън. Всичко е наред, аз не те обвинявам или съдя, просто искам да съм сигурна, че всичко е наред, преди да идем пред съда.

— Няма да говоря за това. Нямам нищо общо с всичко това. — Той се беше ядосал за първи път. Изведнъж стана, премести си краката на пода и остана седнал със вдървени ръце, стиснал леглото отстрани. Не гледаше в нея и тялото му сякаш се смали. Очите му се присвиха. Той погледна надолу към пода.

— Добре — каза Моли. — Преди беше казал… нека го намеря. — Тя погледна към бележника си, като прелистваше страниците.

Изведнъж, като че ли целият въздух беше изсмукан от стаята. Тя се задъха за въздух в празното пространство. Почувства мраз. Вратът й изтръпна. Една ръка се пресегна и покри нейната и един глас, който не беше чувала преди, един съскащ шепот на един-два инча от ухото й каза:

— Той ще те излъже.

Тя скочи и погледна нагоре. Той се беше приближил близо до нея, плъзгайки се до края на леглото толкова тихо, че тя не го беше чула. Беше се навел напред само на няколко инча от лицето й. Но това не беше Аарон. Той се беше променил. Изглеждаше пет години по-стар. Чертите му бяха станали безсърдечни, арогантни, твърди; очите му напрегнати, почти диви, по-бледи на цвят и искрящи от желание; устните му изглеждаха по-дебели и бяха дръпнати назад в гадна усмивка. Дори тялото му изглеждаше по-изправено и силно. Тя за миг изпита истински ужас, като усещаше ръката му върху своята, и го наблюдаваше как бавно облизваше устните си.

— Изненада — каза той, гласът му меко стържеше. Нямаше и следа от акцента на апалачите, беше сякаш от западните покрайнини на града. Тя много бавно издърпа ръката си изпод неговата. Той погледна надолу, после бързо вдигна ръка, сякаш да се закълне.

— Съжалявам, без пипане, нали? Говорене, но без пипане? Типично.

Той замахна изведнъж надолу, сграбчи я за гърлото и я стисна, а пръстите му потънаха дълбоко в плътта й.