Уилям Дийл - Хулигани

— А федералните? Какво направиха?

— Не поискаха да ме приберат обратно. Винаги съм бил прекалено независим и неудобен на шибаните бюрократи. Както и да е, работата се разнесе нашир и длъж и тогава стигнала и до ушите на Дъч. Работех в Трентън за една частна охранителна агенция и той цъфна един ден, не ми зададе никакви въпроси, а само ми предложи работа. След като приех, му казах: „Не пия и никога не съм лъгал под клетва в живота си“, а той ми каза само „Знам“ и това беше всичко.

Сега той се приведе над масата към мен и каза:

— Това е моята история, а твоята каква е?

— Знам, че останалата част от Синсинатската Триада е тук. Искам да ги смачкам, всичките. Пет пари не давам ще им хареса ли, искам само да им скоча на вратовете.

— Това е защото тогава си ги изтървал ли?

— И това.

— А останалото е лично?

Кимнах.

— Абсолютно.

Той ме дари с поредната си ослепителна усмивка.

— Чудесно — произнесе той. — Прекланям се пред хора, движени от такива мотиви. — Протегна ми ръка. — Мисля, че двамата със Сапата ще положим всичко, за да пипнем тоя момък Нанс.

— Ще ти бъда безкрайно задължен.

След няколко минути Стик се върна на масата.

— Току-що се обади Сапата — каза той. — Открили са Танър. Бил в хотел Брейкърс и си хапвал закуската.

— Виждаш ли какво имах предвид, когато ти разказвах за Китаеца? — запита ме ухилен Чарли Едноухия докато излизахме от ресторанта.

Окей, Сиско, от край време само мрънкаш, че не пиша никакви отчети. Имам си причина за това. Не мога да печатам на машина и ми трябва цяла вечност да съчиня няколко шибани изречения. А и на формулярите никога няма достатъчно празно място и не мога да събера историята на дадените редове. А ако искаш да бъда откровен с теб, повдига ми се само от мисълта за това. Но ако ми се наложи да напиша меморандум, това сигурно би прозвучало по следния начин:

Още няма и двайсет и четири часа, откакто съм в Дюнтаун. За това време станах свидетел на една смърт, видях съм три други трупа, ама съвсем пресни, Дъч Моорхед и бандата му от хулигани се отнесоха към мен като болен от проказа, и видях достатъчно от Дюнтаун, за да разбера защо го наричат Дуумстаун. От ясно по-ясно е.

Ръката на закона ли? Забрави я. Изчезнала е още по времето когато в Дюнтаун са полагали първите павета. За хулиганите на Дъч ръката на закона представлява напомнителната бележка, която получаваш когато забравиш да си платиш сметката за телефона. Повечето от тях съвсем сериозно считат, че Миранда е президентът на някоя бананова република в Централна Америка.

На Стик нещата са му горе-долу ясни, но положението му е доста сложно. Принуден е да лавира, за да не го усетят хулиганите, че е Феди. От друга страна обаче е достатъчно интелигентен да разбере, че каквито и доказателства да успеят да съберат тия момчета, те ще ги стъпчат по пътя към залата на съда.

Това което им липсва, Сиско, е общата култура. Стик си го бива, но останалите момчета на Дъч Моорхед са готови да прегазят всичко по пътя към целта си. Вчера се опитах да обсъдя статутите РИКО с тях и Китаеца Сапата си помисли, че става дума за някакъв гангстер от Бъфало, когото той познавал.

Единственото изключение е Чарли „Едноухия“ Флауърс, който знае как се играе играта, но не признава правилата й. Иначе и той е като останалите; системата толкова пъти им е била шута, че те вървят с кръстосани крака. Имай предвид, че не се ангажирам с никакви морални преценки. Може би някои от тях наистина да са си го заслужили.

Например вземи Салваторе. Въртял се е наказан в Ню Йорк като муха без глава когато го е открил Дъч. Според легендата, както са ми я изложили, Салваторе чакал в засада в един от онези семейни магазини в Бронкс. Толкова често го обирали, че собствениците му вадели парите от касата всеки път когато влизал някой клиент и ги оставяли върху щанда. Старецът вече бил и прострелван два пъти. Класически случай. Наближава Нова Година и Салваторе се крие зад едно полупрозрачно стъкло и тогава влиза онази отрепка и започва да размахва револвер във въздуха. Салваторе излиза иззад прикритието и поздравява „Честита Коледа, педал“ и го издухва на средата на улицата с една пушка 870 заредена с бренекета. Полицейският комисар направил забележка на Салваторе за начина, по който си вършел работата и сега е тук.

Едно нещо ми харесва у тях, че не хленчат. Да ти призная, радвам се, че са тук.

Можеш да прибавиш и това към останалото: всеки път, когато завия зад някой ъгъл, изпадам в шок. Както стана и днес, когато отидох на брега. Не бях подготвен за гледката. Може би причината се криеше в движението. Прилоша ми още на четвърт миля от мястото, където булевардът се влива в Дюн Роуд, който върви успоредно на брега. Знаеш ли, в спомените ми Дюн Роуд беше една безлюдна улица покрита с чакъл, която се сливаше с дюните. Стигаше до северния край на острова и свършваше току до водата; една от онези стари улици, които обикновено не водят доникъде.