Уилям Дийл - Хулигани

— Човекът има предвид законно подслушване, глупако — намеси се Салваторе.

— Между другото, мога да ви зарадвам с нещичко — подхвърлих въдицата аз.

— И с какво по-точно? — заинтересува се Сапата, разбърквайки кафето си.

Реших да пробвам с Чарли Едноухия, за да се уверя, дали наистина е толкова добър, колкото се говори за него.

— Докато идвах насам, мярнах Еди Фуереко Испанеца.

— На летището, без съмнение — изстреля незабавно Чарли Едноухия.

Сапата го изгледа с явно уважение.

— Правилно — казах аз.

— Откъде знаеш това, Чарли? — запита Сапата, изпаднал в искрено възхищение пред едноухия детектив.

— И в бара — добави Чарли.

— Пак позна — казах аз.

— Исусе — възкликна Сапата.

— Старият номер с монетата — допълни Чарли. — Играеше на герб и монета, нали?

— Точно така — отвърнах аз.

— Какво представлява тоя номер с монетата? — заинтересува се Сапата.

— Той белязва горната част на четвърт долар, да кажем върху страната на орела, но близо до ръба й, така че да не можеш да я забележиш, освен ако не се вгледаш за нещо подобно — обясни Чарли Едноухия. — Оставя на ливадата да хвърля монетата. Еди Испанеца дори и не се докосва до нея. Ливадата, естествено, нищо не подозира, нали разбираш, защото той контролира хвърлянето, а Еди казва как ще падне — дали на герб или цифра. Винаги познава, естествено, защото следи белега върху монетата. Страшно сръчен е. Ако ливадата поиска смяна на монетата, той винаги има готова в резерва.

— Исусе — повтори възклицанието си Сапата, този път с още по-голямо уважение.

— Много е добър — каза Чарли Едноухия. — Някоя вечер, когато има достатъчно материал за обработване, може да изкара достатъчно за нова кола.

— Но откъде разбра, че е на летището?

— Когато ливадата започне вече да се изнервя — обясни Чарли Едноухия, — Фуереко сменя, незабелязано, разбира се, белязаната монета с чиста, оставя ливадата да си върне някой друг долар, и после хуква да „хваща“ самолета си. Затова и се е привързал толкова много към летищата. Дават му повод да прекъсне по всяко време играта.

— Брей, проклет да съм — възкликна Сапата. Огледа ме отгоре додолу. — Чарли познава всеки педал от бранша — допълни гордо той.

— Само каймака — вмъкна Чарли Едноухия. — А пък Еди Фуереко Испанеца познавам само по репутацията му. С удоволствие бих поиграл малко с него преди да го пипна за въшкарника.

— Той ще те бие — възрази Сапата. — Нали познава монетата.

— И аз не съм лош в тия номера — обясни гордо Чарли Едноухия. — Ще бележа две монети и ще ги сменям непрекъснато, така че всеки път да бърка. Няма ли да е голям майтап, да биеш Фуереко с неговия номер!

— Твой е — казах аз.

— Много си падам по тия тарикатски игри — изрече Сапата. — Чудя се на кой ли му хрумват, как мислиш, а?

Чарли Едноухия се втренчи за няколко секунди в Сапата, и после произнесе:

— Знаеш ли, не съм се замислял досега.

— Зърнах и Дан Бройката — продължих аз.

— Аха, ето вече един наистина надарен юнак. Най-бързите ръце, които някога съм виждал. Никой не може да ти изиграе номера с рамото като него.

— Номера с рамото ли? — запита зашеметен Сапата, чието преклонение пред Чарли явно продължаваше да расте.

— Работи сред тълпата, избира си някоя ливада и се блъска в рамото й. Разбира се, след това ливадата докосва портфейла си, за да се увери, че е на мястото си. Това е достатъчно за Дан. Първо, вижда къде държи ливадата портфейла си. Второ, следващият път, когато блъсне ливадата, юнакът е твърде смутен, за да се пипа по джобовете. И бум! Портфейлът отлита, а с него и Дан.

— За теб няма тайни, Чарли — поклати глава Сапата.

— Това, което отличава Дан от другите в занаята, е, че той винаги блъска ливади с дебели портмонета. В това се състои и неговият талант. Само като погледне набелязаната си жертва и може да ти каже с точност до цент колко пари има в портфейла му.

— Изумително — възкликна Сапата, без да спира да клати глава.

— Утре ще е на работа на хиподрума — каза Чарли Едноухия. — Там ще го пипнем. А сега ни кажи проблема си. Може да се окаже, че сме в състояние да ти свършим работа.

Това не ме изненада.

— Има един сводник на име Мортимър Флинч, известен също така и под името Морт Танър — продължи той. — Същински охлюв е с два грама мозък. Работи само с дебела клиентела, обикновено предлага четири или пет момичета най-много. Поддържа връзка с един публичен дом в Сейнт Луис. Освен това дарява с утеха и дами с дебели портмонета.