Уилям Дийл - Хулигани

— И…?

— По дяволите, та ти познаваш цялата банда по-добре от всеки един от нас — възкликна той.

После се ухили, добавяйки:

— Никога ли не пишеш доклади? Нямах си и представа даже за Талиани до момента, в който Сиско ме въведе в нещата. Искам да кажа, в компютъра има някакви дивотии за тях, но нищо съществено.

— Да, знам. Хич ме няма по докладите. В това отношение двамата с Дъч много си приличаме. Всеки може да ги прочете.

— В отговор на въпроса ти, Костело се държи настрана от останалите играчи.

— А Коен?

— Същото. Канцеларски плъх.

— Не го подценявай. Той има повече трикове в торбата си от цирков фокусник.

— Ще го запомня. Виждал ли си скоро Сиско?

— Говорих по телефона с него. Ще се срещнем на закуска. Може би няма да е лошо да дойдеш и ти.

— Мисля да пропусна. Ако някой от тия момчета ме мернат с теб толкова скоро, може да заподозрат нещо. А сега в момента ми имат доверие. Бих искал да не ги подвеждам.

— Разбира се — произнесох аз когато и Дъч се присъедини към нас.

— Представлението беше превъзходно — каза ми той. — Много си падам по такива прочувствени завършеци. — После се обърна към Стик. — В последно време с какво се занимаваш?

— Гоня Костело. Двамата с Коен прекараха деня на яхтата му и си говореха за бизнес.

— Чудесно. Още двама с железно алиби. — После се обърна към мен. — Разговаря ли със Сиско вече?

— Точно преди срещата. Предложи двамата със Стик да станем тандем. Ще има ли някакви проблеми?

— Предполагам, че не. Това е една доста свободна операция. Ще те поразкарам малко насам-натам, така че останалите момчета да не се чудят защо съм събрал новодошлите заедно. Така че какво мога да ти кажа, което ти все още не знаеш?

— Има ли някой от местните, за когото би трябвало да съм осведомен? — запитах аз, без да се надявам особено на отговор.

— Само Грейвз Дългоносия — отвърна Дъч.

— Грейвз Дългоносия ли? — изрекох аз, като се изхилих на прякора.

Дъч ме изгледа през прихлупените си клепачи.

— Няма нищо смешно — изрече едрият мъж.

— О, така ли? Че кой е той?

Дъч почеса ръба на челюстта си с палеца.

— Местният бандит — каза той. — Не един местен бандит, а местният бандит. — Той хвърли един кос поглед към Стик. — Надявам се оная работа довечера да не я оплескате като онзи случай с Чери Макджий.

— Чери МакДжий ли? — запитах аз. — Това да не е онзи МакДжий от Питсбърг?

— Тоя МакДжий, за когото става дума, е заровен в местното гробище — каза Дъч. — Благодарение на Носа.

Стик си взе чаша кафе и наля една и за мен. Беше достатъчно силно, за да преплува човек след това Канала.

— Та каква е работата с тоя Грейвз? Как му викаха? Дългоносия ли?

— Не става въпрос за лицето му — каза Дъч. После разказа историята.

— На времето Грейвз имал клюн, който карал Дюран да изглежда, сякаш му е бил присаден нос. После в някаква свада му обръснали някъде инч или повече от него, но прякорът му останал. Той е чернокож, конте, но не от ония педалите, нали разбираш какво искам да кажа? Спортни якета, риза и вратовръзка, обича спортните коли — това е стилът му. Далеч още преди да се появя тук, Грейвз е контролирал всичко, с което подземният свят на Дюнтаун разполагал в онези дни. Курвите, лихварството, залаганията на конните надбягвания. Не се занимава с наркотрафик на сериозна дрога, в действителност вероятно не ги е пускал в Дюнтаун.

— Брей, да не му се надява човек — произнесох аз.

— Морален стълб на обществото — обади се Стик.

— Разбира се — изхили се Дъч и продължи. — Преди около две години този пришелец, Чери МакДжий, се настанява в града с банда здравеняци и решава да раздвижи малко застоялите води. Първо се опитва да изтика Носа. След като не сполучва, опитва се да го купи. Пак неуспех. И тогава решава да подпали един от клубовете на Грейвз, за да покаже на Носа кой е господарят тук. Сериозна грешка.

Стик се намеси с една характеристика.

— Грейвз има страхотен талант да плаща винаги с една и съща монета — сподели той. — Да се изправиш срещу него е също толкова разумно, колкото и да изхвърчиш като Чери МакДжий от моста на залива с мисълта, че можеш да хвърчиш.

Дъч продължи.

— МакДжий направи нещо много необичайно. Опита се да натопи Грейвз. Изнудване. И успя. Грейвз си изкара чудесно в Литъл Ку.

— Литъл Ку ли? какво е това?

— Това е като Дисниуърлд за углавните престъпници — вмъкна Стик. — Един много здрав пандел в щата — или в който и друг да беше.

— Когато Носа се издъни, той го прави като брамански бик падащ без парашут — каза Дъч.