Уилям Дийл - Хулигани

Групата кимна като един човек.

— И така, какво се случи?

— В неделните дни, аа… Талиани и аа… аа… Ники Стинето отиват в… кръчмата на Брониката да вечерят, така че из отивам там и чакам. По дяволите, да се изтъпанчиш там като слепец на стриптийз, там на остров Тандърбърд. На улицата на Тър… на Талиани, има само още една къща. Два пъти ме разкарваха оттам градските копои, мамка му.

— Значи това ти е оправданието загдето проспа всичко, така ли? — запита язвително Дъч.

— Това беше просто обичайно наблюдение, Дъч. По дяволите, умирах от глад, не бях ял нищо от седем часа. И отскочих да взема нещо за хапване, така че да съм готов като тръгне. Кой да си помисли, че ще го гръмнат?

— Съжалявам много, че не са ти пратили писмена покана — изрече Дъч. — А Стинето? Кой беше закачен за него?

Чарли Едноухия се опита да стане незабележим на стола си.

— Боя се, че заслужавам наказание — проговори той. — Това беше работа за един човек, Дъч. Знаехме, че те отиват да вечерят заедно, така че казах…

— Така че каза на Китаеца да отиде в ресторанта, а ти да покриваш къщата — довърши вместо него Дъч.

— Точно така.

— Това е съвсем нормално за него, Шефе — обади се Калахън. — Всяка неделя Талиани отива да вечеря при Брониката. Там обикновено се среща с един или двама от своите капи. Драганата, Стизано, Логето. Всеки път е така. Брониката обикновено сяда при тях.

— Знаеш ли колко ме вълнува кой мие съдовете при тях? Това, което искам да знам, е кой беше на вечерята с тях?

— Логето и, аа, червенокосият образ… — запъна се Китаеца.

— О’Брайън — подсказах аз.

— Да. И, разбира се, Брониката.

— Предполагам, че ти също си зяпал Брониката, нали, след като така и така си бил там — изръмжа Дъч на Китаеца.

— Аз покривах Брониката — обади се спокойно Калахън. — Всички си тръгнаха заедно. Проследих Брониката до дома му преди да се върна тук.

— Кой беше с О’Брайън?

Луис вдигна ръка.

— И при мен беше същото — проговори той. — И той се прибра направо в къщи.

— Какво стана в ресторанта? — запита Дъч.

— Аз бях вътре и следях цялата група — каза Китаеца. — По едно време извикаха Брониката на телефона, и след малко се връща като насран, и преглъща като пуяк. Взеха да правят шу шу…

— Шу шу ли? какво по дяволите е това шу шу? — запита Дъч.

— Взеха да си шепнат.

— Аха.

— После Ирландецът и Логето двамата духнаха, сякаш в ресторанта беше избухнал пожар. След две минути сервитьорът ми донесе сметката и ми казва, че заведението приключва за вечерта. „Какво, по дяволите, става?“ питам го аз. И той ми казва, че шефът получил сърдечна атака. Сигурно са им телефонирали да им кажат, че дъртото копеле е ритнало бакърчето.

Дъч, който бясно сучеше мустаците си втренчен в тавана, се обади:

— Това просто няма смисъл, нали разбираш. Талиани следва една и съща процедура всяка неделя. Той е в колата само със Стинето и шофьора си, който не може да уцели врата на хамбар от два метра. Чисто фасулска работа, и въпреки това нашите хора решават да очистят две кучета пазачи и да гръмнат Търнър и Шерман в къщата.

— Казват се Талиани и Стинето — не можа да сдържи езика си Чарли Едноухия, с което си спечели един злобен поглед от Дъч.

— Салваторе — продължи Дъч — кой беше твоят човек?

— Стизано — отвърна той. — И той си е у дома. Тръгнах си от къщата му когато ме повикахте.

— А ти, Каубой?

— Аз бях с плейбоя… как му беше името?

— Логето? — предположих аз.

— Да, точно така. И той си е вкъщи.

— Тая вечер всички сме си у дома — изкикоти се Сапата.

— Имате ли писмени доклади за това, което сте правили от две седмици насам, когато сте започнали да следите тия юнаци? — запитах аз.

— Не пишем доклади — отвърна Дъч. — А си го написал, а някой го е прочел.

— Като кой например? — попитах го аз.

— Ами някой, всеки — изрече мъгляво той.

— Знаете ли какво ме мъчи отвътре? — запита Китаеца. — Това, което ме мъчи отвътре, е, че тия задници си имат железни алибита, а дори не го знаят.

— Голям майтап ще падне, ако не им го кажем — обади се Чарли Едноухия.

— Окей, Чарли, надай доброто си ухо към земята да видиш дали няма да изскочи нещо — каза Дъч. — А вие останалите, всички по местата си; дано да спрем тая синджир марка преди да е продължила. Ако някъде зърнете Хлапака Муфалата, Акулата Ланг или Стик, кажете им да ми се обадят. Имате ли някакви въпроси?

Никой нямаше въпроси.

Бандата се надигна да си ходи, а през това време Луис Каубоят стана и тръгна право към мен. Избута две бюра докато стигне до мен.