Уилям Дийл - Хулигани

— О, така ли?

— Вярвам в нещастни случаи точно толкова, колкото и Дъч. В този град такива не се срещат. Не и когато жертвата е шефът на полицията.

— Защо са убили Ледбетър? — запита ме тя.

— Виж, мисис Галаванти, ако в този град е имало човек, който да запознае и разкрие Талиани, това е бил само Ледбетър. Той е бил работил в състава на полицията в Атлантик Сити преди да дойде тук, така че е бил доста добре запознат с Ла Коза Ностра и начина им на действие.

— Значи мислиш, че Ледбетър е разпознал Талиани?

— Определено, и тогава Ледбетър е отишъл при Дънлийви, за да му съобщи вестта. Това е било най-естественото нещо. В края на краищата, Дънлийви е бил личният избор на Хари Рейнс за шеф на Комитета. Самият Дънлийви също е бил застрашен от разкриване, така че изпаднал в паника и хукнал при Талиани, който уредил смъртта на Ледбетър. Тогава била създадена и компанията Рио, и Талиани съблазнил Дънлийви.

— И му нахлузил завинаги примката — произнесе Галаванти.

— Браво, получаваш шестица. Искаш ли след това да се пробваш и при случая с Чери Макджий?

— Чери МакДжий ли? А какво ще кажеш за братята Кенеди и Ануар Садат? — каза тя. — Нека да не забравяме и останалите.

— Искаш ли да завършиш историята ми вместо мен?

— Няма нужда, давай, ти се справяш великолепно — махна с ръка тя. — Само че тук нещо вече бъркаш. Дългоносия Грейвз очисти МакДжий и отрепките му. — Тя направи пауза и после запита: — Нали?

— Не.

— Хм — произнесе тя. — Ще призная, че използвах всичко, освен молитви, да го закача на врата на Грейвз.

— И не успя — казах аз, — защото той не го е направил. Поне самият Грейвз твърди така, и аз съм склонен да му се доверя.

— Защо?

— Допада ми.

— Е, това наистина е едно много основателна причина — изрече язвително тя.

— Защо ще му е да го отрича? Всички мислят, че той е извършителят, и той самият би искал да е така. Просто някой го е изпреварил.

— Имаш ли някакви идеи? — запита тя, но след миг енергично замаха с ръка пред лицето си и каза: — Колко съм глупава, разбира се, че имаш.

— Същият екип.

— Да не искаш да кажеш, че Талиани е убил собствения си човек?

— Чери МакДжий и Грейвз са били в смъртоносна схватка и нашият човек Дънлийви пак го е бил загазил. Длъжен е бил да спре стрелбата преди Рейнс да започне да подозира. И когато Талиани не е успял да отстрани Грейвз, очистил е МакДжий вместо него. МакДжий е бил наемен убиец, не е бил член на фамилията. Талиани едва ли го е било грижа.

Тя подсвирна тихо през зъби.

— Можем ли да докажем нещо от това?

— Дънлийви и Сийборн могат да се пропукат и да изпеят всичко — казах аз. — Но ако ти си наистина толкова добра, колкото казват, това едва ли би имало някакво значение. Дънлийви може да увисне само веднъж на въжето, а повечето от членовете на клана Талиани са вече мъртви.

Тя ме изгледа така, сякаш очакваше Второ откровение от мен.

— Е? — запита накрая.

— Какво е?

— Е, какво искаш в замяна на всичко това?

— Искам Коен жив и да изпее и майчиното си мляко. Тогава вече ще имам обвинението по закона РИКО готово. Ще ми окажеш неоценима помощ, ако ми издадеш съдебен ордер да замразим пирамидните сметки докато успеем да се доберем до тях. Искам да съм сигурен, че никой не ще успее да натисне бутона за изтриване на компютъра преди да сме се добрали до него.

— Имаш го — заяви тя, драскайки трескаво, с очи по-сияйни и от мексикански изгрев. — Никой няма да повярва — изрече тя, изправяйки се и сгъвайки очилата върху бюрото си.

— Има и още едно нещо, за което моля… — започнах аз.

Тя ме изгледа лукаво.

— Така си и знаех.

— Били ли са осъждани по-рано Уинслоу или Лукатис? — запитах.

— Бих искал да ми кажеш малко по-подробно за какво точно става дума при Лукатис.

— Лично е.

Тя се замисли над въпроса ми.

— Да, в архивите ни имаше едно старо обвинение срещу Уинслоу — изрече накрая тя.

— За какво?

— За трафик на субстанции, изрично забранени от закона.

— И какво стана с него?

— Не е било включено в делата за разглеждане.

— Поради…?

— Липса на доказателства.

— Аха, старата добра липса на доказателства — възкликнах аз.

— Виж — започна тя, — ако нямам доказателства, не мога да отида при голямото жури (Съдебни заседател, които решават дали да се предаде даден въпрос на съда — Б. пр.)

Положението ми е много деликатно.

— Не те обвинявам — изрекох бързо аз. — Преди или след пътуването на Лукатис беше свалено?