Уилям Дийл - Хулигани

— А какво ще кажете за Сийборн? Беше ли ядосан и той?

Дънлийви се изкикоти.

— Чарли се ядосва много лесно. Но определено не беше ядосан чак дотам, че да убие някого.

— Може би тук имаме проблем, който надхвърля погрешната преценка — предположих аз.

— Какво искате да кажете?

— Чували ли сте някога за компанията Рио?

Изражението му не се промени.

— Каква компания?

— Рио — повторих аз.

Той поклати глава.

— Не, а трябва ли?

Обясних му за панамското огледално правило и сметките на Върджинските острови и цялата тая каша. Дънлийви беше адвокат, така че бях сигурен, че ще разбере за какво става въпрос. Предполагам, че сигурно исках да се уверя, че той знае, че на мен са ми известни тия неща.

— Компанията Рио е това, което ние наричаме Холивудски декор — казах аз. — То е същото като някоя улица от кинопавилион, само една фасада без да има нещо отзад. Обикновено се използва за разплащане.

— Разплащане ли? За какво?

— Услуги, пари за мълчание, политици, незаконни лобита, корумпирани ченгета. В техния бизнес се налага да мажат доста лапи.

— Парите в брой вече не вършат ли работа? — запита той усмихнат.

— Това не е онова време — посочих аз. — Тук не става въпрос да бутнат тук или там няколко банкноти с лика на Бен Франклин, говорим за стотици хиляди долари седмично. Номерът тук е как да се скрият. Холивудският декор е един добър начин. Те плащат рушветите си с мръсни пари и използват банките да ги изпират по този начин.

— А тази компания Рио се използва за такава цел, така ли? — запита той.

Кимнах.

— Да не би да намеквате, че Чарли Сийборн е забъркан във всичко това? — запита той с лице забулено от тревога.

— Не намеквам нищо. Но неговата банка се използва като инструмент. Той е помогнал да се създаде една обширна измама, за да подпомогне работата й. А една много голяма част от парите, преминали през тези сметки, се наричат незаконно придобити средства. Те могат да бъдат конфискувани съгласно закона за РИКО. Не съм сигурен колко дълбоко е замесен Сийборн. Възможно е глупостта му да е единствената му вина. Но е възможно да е активен.

— Активен?

— Частта от плащането. Той може да получава дял от компанията Рио — тоест ако знае какво прави и Талиани е почувствал необходимост да го въведе в нещата. Още не знам отговора.

— Какво предполагате?

— Не мисля, че е бил замесен.

— Защо?

— Има прекалено много да губи. Мисля, че неблагоразумието на Сийборн се е изразявало в следното: той се е интересувал единствено само от това, дали нещо е било от полза за банката и за града, без да помисли за последствията. Сийборн е банкер от малък град. Вероятно никога не му идвало наум, че това, в което се е оказала замесен, е незаконно, докато накрая го е осъзнал, но вече е бел безнадеждно късно за измъкване. Обикновено така се получава.

— Кой още е получавал пари от тях? — запита Дънлийви, привеждайки се над бюрото. — Какви ченгета? Какви политици?

— Работя тъкмо върху това.

— Имате ли някакви идеи?

— Няколко.

— Имате ли нещо против да ги споделите с мен? — запита той. — Уверявам ви, че съм заинтересуван от решаването на случая не по-малко от вас.

— Сигурен съм, че е така — отвърнах аз.

Той се приведе още повече над бюрото си и ме загледа напрегнато.

— Още логика ли? — запита той.

— Мислих много върху смъртта на Хари Рейнс — казах аз. — Опитвах се да свия кръга от възможности.

— И измислихте ли нещо?

— Даа — отвърнах аз. — Логиката ми подсказва, че че има само една личност, която може да е убила Хари Рейнс.

— Така ли? И коя е тя? — запита ме възбудено той.

— Ще ви прозвучи налудничаво — казах аз.

— Нищо, пробвайте ме.

— На мен ми се струва, че единствената личност, която би могла да убие Хари Рейнс, сте вие.

— Аз! — той ме зяпна и след миг се разсмя. — Е, с изключение може би на факта, че си бях в къщата на остров Сий Оут на двайсет мили и не бих могъл да го извърша, как стигнахте до тази забележителна идея?

— Да, знам — казах аз. — Имате двама души, които могат да подкрепят алибито ви — аз и Дъч. И въпреки това логиката на ситуацията ми подсказва нещо съвсем друго. Според Сийборн вие сте били последният човек, разговарял с Хари Рейнс преди да бъде убит. Той е напуснал офиса на Сийборн без дори да му каже довиждане и само две минути по-късно е бил застрелян. Това ви прави единственият, който би могъл да знае къде точно отива Рейнс и кога.

— Чакайте сега, откъде накъде бих могъл да знам това? — разгорещи се той.