Уилям Дийл - Хулигани

— И защо да не мога?

— Защото не можем да докажем нищо от това — намесих се аз. — Вие сте адвокат. Всичко това са само предположения на специалисти. Можете да загазите много здраво, също като нас.

— Аз вече съм загазил — изръмжа той.

— Джейк иска да каже, че ние не можем да докажем, че конят е бил дрогиран така, че да не може да бяга добре. Не можем да докажем, че Тибидо е дал последния тласък на плана, като го е пуснал прекалено рано. Не можем да докажем дори, че това е работа на самия Тибидо. Факт е, че не можем да дори да докажем със сигурност, че конят е бягал с пукнатина в костта на предния си крак.

Гневът на Рейнс премина в безсилие.

— Защо просто не изплюете камъчето — каза той.

— Добре — произнесе Калахън. — Според мен, те не биха могли да го напомпат в неделя с бутазолидин, защото тия вещества са специфични, и конят пак би могъл да си пробяга както трябва дистанцията, и освен това той беше фаворит. Номерът е бил скроен така, че Дисъуей да загуби. Наложило им се е да го напомпат днес, защото след тренировките той е започнал да куца, а днес трябваше да победи. Така че Дисъуей бяга като гепард, без да усети болка в предния си крак чак докато падна. Мисля, че Тибидо е нагласил да загуби в неделя. Единственият грях на Смоуки е, че не е спрял коня от състезание заради куцането му. По дяволите, вие бихте могли да изхвърлите цял куп треньори от пистата за тая работа.

— И ще ги изхвърля — заяви гневно Рейнс. Допи второто си бренди и застана с гръб към нас пред прозореца. — Алчността на собственика и треньорската глупост — и ето резултатът — два мъртви коня. Един жокей може повече никога да не се изправи на собствените си крака, и още един лежи в болницата. — Той се извърна и ни изгледа. — Доколкото знам, тук на тази писта никога не е имало нагласена гонка, поне за последните три години.

— Е, — изкашля се Калахън, — всичко е било добре обмислено и невъзможно да се докаже. Щеше да мине като по масло, ако кракът не се беше оказал по-слаб, отколкото са предполагали, както впрочем винаги се случва, когато кон си счупи крак в гонката.

— Какво, по дяволите, мога да направя в такъв случай? — изрева Рейнс, и за миг ми прозвуча като Шефа Финдли.

Калахън си довърши питието и се изправи.

— В този случай ли? Нищо. Тибидо си загуби коня; той си плати цената. Другите два коня и жокеят? Не знам какво да ви кажа. Просто ще бъдат записани в регистрите като поредния нещастен случай. Не мисля, че… разбирате ли, причината, която ни подтикна да ви разкажем всичко това, е че този случай няма да бъде последен. Знам какво са за вас пистата и конете. Затова трябва да го знаете.

Рейнс въздъхна и седна в стола си, захапал долната си устна.

— Благодаря ви много, оценявам жеста ви — произнесе той. Но явно вече беше някъде другаде. Погледът му беше фокусиран някъде съвсем далеч.

— Мистър Рейнс, би ни навредило много… на Калахън, на мен, и на останалите от хората на Моорхед — ако дадете гласност на тая работа с нагласянето на гонката. Бихте ли ни изчакали ден-два, да кажем?

Едва ли можеше да откаже на молбата ни и не го направи.

— Оценявам доверието ви, което ми оказвате — произнесе той, без да гледа към нас. — Стигат ли ви четиридесет и осем часа?

Калахън ме погледна и аз повдигнах рамене.

— Разбира се — каза той, — това е достатъчно. Ще поддържаме връзка.

Оставихме го да седи така, втренчен в пистата, която беше създал, и която вероятно обичаше и бдеше над нея; за него тя беше същото, което и Дюнтаун за Шефа. Изпитах жалост към него; той сякаш беше ученик, току-що научил някаква много грозна истина за живота. Калахън мълча докато не се озовахме отвън и тръгнахме към колите.

— Беше доста жесток към него — проговори накрая той.

— Калахън, никога ли не ти писва да си имаш работа с пишман тарикати? — въздъхнах аз.

— През цялото време — отвърна той с поглед вперен към пистата, където ремонтираха оградата към вътрешното поле.

— Точно това току-що се случи и с мен. Имам чувството, че Рейнс е всичко друго, само не и пишман тарикат. Но пък за сметка на това е заобиколен отвред с такива.

— Твоя работа ли беше да му го казваш?

— Нямаше кой друг. Крайно време беше някой да е откровен с него.

— Добре се справи — каза той. — Чудя се само какво ли ще каже Дъч.

— Не се тревожа за Дъч — отвърнах аз. — Тревожи ме Каменния Титан.

След малко Калахън се обади:

— Даа… — и замълча ужасен от перспективата.

Не му казах още какво се беше случило, че бях измервал мъжа да видя от какво е скроен.