Уилям Дийл - Хулигани

— Спортът на кралете — каза той. — Това са аристократите. Собственици, коневъди, финансисти. Всичко е част от шоуто.

От елита на клуба се пренесохме долу сред простосмъртните посетители до перилата. Тълпата вече беше сгъстена до крайност. Както научих, Калахън разполагал с кабина в клубната секция, но предпочита да бъде колкото може по-близо до конете.

— Обичам да ги чувствам как препускат — беше отговорът му. Той регулира бинокъла си, огледа вътрешното поле, после вратата. — Когато започнат залаганията, можем да се приближим до гората.

Подаде ми една програма и аз проверих схемите. Имаше списък на стюардите, предвождани от Хари Рейнс, и известна информация за хиподрума, която ме изненада. Според програмата, данъците вземаха четиринадесет процента от първите десет милиона от залаганията, осем процента от следващите десет милиона, шест процента от следващите петдесет милиона, и пет процента от всичко останало над тях. Явно щатът тъпчеше добре джобовете си, факт, който определено доказваше правотата на Рейнс.

Вътрешното поле беше също толкова впечатляващо, както и стадионът. Голям басейн с фонтан в центъра беше привлякъл чапли и други водни птици. Басейнът беше заобиколен с градини, а в единия край имаше гранитен обелиск.

— Какво е това? — запитах аз, сочейки голямата паметна плоча.

— Спомняш ли си какво ти разказвах за Джастабаут и апетита му онази сутрин?

— Имаш предвид онзи грозен кон ли?

Калахън кимна.

— Първият голям победител финиширал на тази писта. Пробяга тук първото си състезание, пробяга и повечето от следващия сезон. През първите две години спечели четиридесет и две гонки. Колкото и да беше грозен, беше толкова добър, че веднъж обра овациите, макар че финишира втори. Тълпата проумя, че е бягал толкова много, че е бил каталясал. Миналият сезон точно преди края се заклещи в перилата докато вземаше далечния завой, опита се да се изскубне, блъсна се в друг кон, и се сгромоляса. Трябваше да го убият, за да не се мъчи, така че съветът на стюардите реши да го погребе там.

Точно десет минути преди да ги завържат за стартовите стълбове коняр в червен редингот и черна ловджийска шапка изведе конете върху пръстта, като ги разведе по пистата и пред трибуните. Разнесоха се аплодисменти, а комарджиите особено се оживиха когато изкараха чистокръвните коне. Дисъуей се държеше малко нервно, ситнеше встрани и клатеше глава.

Калахън беше застанал точно до най-запалените зрители. Десет минути преди първата гонка половината тълпа около нас сякаш се втурна вкупом, в очакване на последната минута, за да направят своите залагания. Придвижихме се до преградата и срещу линията на финала, една наистина съвършена позиция.

Залаганията за Дисъуей почти не бяха претърпели промяна, точно както беше предсказал Калахън. Пет минути преди началото те паднаха от $33,05 до $26,20, все още далечен изстрел за залагащите.

Калахън ми подаде бинокъла в момента, в който започнаха да наместват конете до вратата.

— Гледай Дисъуей, номер четири. Малко е неспокоен, но не мисля, че е изнервен. Умира да бяга. Добре изглежда, пращи от енергия.

Видях го как ситнеше встрани и подмяташе глава докато човекът се опитваше да го вкара в отделението. Мистър Магически ръце се беше привел над рамото му и му говореше нещо в ухото. Миг след това конят се успокои и тръгна към вратата.

Обърнах се и изгледах клубната сграда с бинокъла. Рейнс беше застанал в централния бокс, с непреклонен вид, също като генерал Патън повел танковете си в бой.

— Ето го и Рейнс — казах аз, — в централния бокс.

Калахън го възнагради със спонтанен комплимент.

— Рейнс е безкомпромисен администратор. Направи много здрава писта; добре поддържана, чиста, доходоносна.

— Не са ли всички такива? — запитах аз.

— Ха! — изрече Калахън. — Завърших колежа, намерих си работа като ветеринарен лекар на един малък хиподрум. Флорида. Помощник-лекар на пистата. Пистата беше мръсна. По дяволите, сменяха кръвни проби, дрогираха конете… мръсотия. Станах свидетел на смъртта на два коня същото лято, единият от запъхтяване. Ужасно. Животното просто се просва на земята и започва да се дави. Гледаш го как се задушава, само дето процесът трае часове. Не искаш да го убиваш, защото все се надяваш, че ще прескочи трапа. Опитах се да им изкарам кирливите ризи на показ. Изритаха ме. Казаха ми, че никога повече няма да работя на хиподрум. Така че станах ченге, върнах се, изчистих им оборите. Хайде, излизат.