Уилям Дийл - Хулигани

— И аз съм си имал същите неприятности с тях — изрекох съчувствено.

— Лайнари и роботи, това са те! — ревеше той. Сега вече и ръцете му влязоха в действие. Размахваше ги като диригент на симфоничен концерт. — Мръсните копелета ни крадат информацията, правят си сделчици дето ни провалят случаи, по които работим от години, нарушават гражданските права, и накрая пръскат нашия задник, не техния, а те се оттеглят като някакви елегантни курви, с шик.

Отново кимнах със съчувствие и разбиране. Налягането на котела му вече спадаше до безопасни граници.

— А момчетата ми накрая им остава само да целунат коня там, откъдето му излиза пръднята, ако ме разбираш какво искам да кажа.

— Разбира се. — Направих пауза. — А ти?

— Какво аз?

— И ти ли се задоволяваш само с това?

Той замря и взе да ме обхожда с поглед, докато най-накрая му проблясна и той се разтърси в гигантски смях.

— Ау, по дяволите, авер — изрече задъхан той, — аз съм от толкова дълго на пазара, че се радвам на всяка възможност, която имам да целуна нещо, пък било то и конски задник.

— Окей, Дъч — произнесох спокойно аз, — нямам никакви намерения да ви подреждам на опашка пред нечий конски задник. Ако тия хора са наводнили града ви, ще ви помогна да го изчистите от тях. Хладилника иска само малко информация в замяна на помощта. Връзките им как действат. Как са се вмъкнали в града? Кого им се е наложило да купят? Как се свързват с юнаците от другите щати? И това, не искам никакви конфликти, окей?

— Ще се постараем да бъдем находчиви — изрече той, още напушен. Все едно да се блъснеш в бетонна стена.

— Добре, по дяволите, щом ще е находчивост, да бъде находчивост — изрекох аз примирено.

— Ти ще се справиш, кадърен си. И твоят задник е вълнясал като нашите.

— Правя каквото мога — произнесох аз, внасяйки унизителна нотка в гласа си.

— Според твоя шеф, справял си се забележително добре — каза той.

— Що се отнася до мен, ако ние успеем да съберем материал достатъчен да заведем дело срещу някого, това може да стане казус за щатски или федерален случай — казах аз. — Моят начин на действие е следният — нагъзваме оня, дето е затънал до гушата, като му даваме и най-добрия обвинител. Направо полудявам, когато ме прецакат.

— Което си е право, право си е — произнесе той. — Кой няма да му падне пердето в такъв случай?

— Що за птица е областния ви прокурор?

— Гълъбица. Казва се Галаванти и е по-зла от тридневен махмурлук.

— Към тях или към нас?

Той се ухили.

— Към всички. Само й занеси някое дело с пропуски в него, и гледай какво става. Ще чуеш думи от които би поруменял и доживотен затворник.

— Добре. Надявам се да си помогнем взаимно.

— Да ти кажа правичката, до преди два месеца не бях чувал изобщо за пасмината ви, докато един ден тоя момък Мацола не ми се изтърси на главата, кани ме на обяд, и ми сервира същите дрънканици, дето ми ги сервираш и ти.

Мацола беше Сиско Мацола, шефът ми в Хладилника. Беше ми казал, че Дъч Моорхед си знаел работата и аз започвах да се убеждавам в правотата му.

— И сигурно си го сиктирдосал — казах аз.

— Не съвсем. Като за начало му позволих да разбърка малко манджата.

— С какво по-точно?

— Ами със Стик.

— Стик ли? Какво е това?

Той ме изгледа един от ония присмехулни погледи, които казват „какво ми се правиш на луд“.

— Не с какво, а с кого. Нали го познаваш… Стик. 6 6 Игра на думи — Stick означава прът, пръчка, тояга, остен на английски език. — Б. пр. Парвър. Засега се справя добре.

Нямах и най-малка представа за какво говори и преди да успея да му задам няколко въпроса, той вдигна един яркочервен мегафон, усили го да край и гръмогласно призова хората си да се съберат при него.

Използвах паузата и се вмъкнах в един празен офис, откъдето телефонирах в хотела. Те ми прехвърлиха разговора в ресторанта, където в момента се хранеше Сиско. Беше долетял от Уошингтън, за да ме просвети по създалата се ситуация. Но тъй като през последните няколко часа нещата бяха взели съвсем неочакван обрат, просто не знаех какво да очаквам.

Двамата със Сиско бяхме нещо като приятели, но в съвсем абстрактен смисъл. Той беше една от няколкото сенки, които ме следваха плътно в живота ми, като му променяше хода с дистанционно управление в буквалния смисъл на думата, защото нашата главна връзка се осигуряваше от телефонната компания. За времето от седем години, откакто се познавахме, никога не бях имал възможността да видя как изглежда домът му отвътре, не познавах никого от семейството му, а за личния му живот знаех единствено, че беше маниак на тема витамини и здравословно хранене. Беше побъркан на тема как да спаси косата си, от която впрочем не беше останало много.