Джефри Дийвър - Танцьорът

Мистър „Да-да“ се опита да бъде строг.

— Те са го видели да скрива някакви проклети веществени доказателства. По дяволите, дори не сме сигурни дали действително са го видели. Ако открием брезентовите чували и вътре има нещо, което го свързва с убийството на двамата войника миналата пролет, добре, делото е налице. Може би. Но, ако А) не открием чувалите или Б) доказателствата вътре са повредени, тогава?

Тогава В) „Обади ми се“, посъветва го мислено Райм. „Аз ще ти намеря доказателства във въздуха на прохладния нощен бриз.“

Селито се включи:

— Но пък, ако хванем наетия от Хансен убиец, той може и да реши да издъни шефа си.

— Точно така — Елиополос кръстоса ръце по начина, по който би го направил, ако се намираше в съда, произнасяйки заключителните изречения на някое дело.

Сакс се беше облегнала на вратата и слушаше. Тя зададе въпроса, който Райм се канеше да зададе:

— И с какво ще го съблазните, за да ви играе по свирката?

Елиополос рязко се извърна:

— Коя сте вие?

— Полицай Сакс. Идентификация и веществени доказателства.

— Не мисля, че е мястото на един техник по местопрестъпленията, чул-недочул, да задава въпроси, където трябва и не трябва…

— Тогава аз го задавам шибания въпрос — излая Селито, — и ако не получа отговор, следващият, който ще ви го зададе ще бъде самият кмет.

Елиополос беше доста напред в политическата си кариера в сравнение с Райм. При това тя беше съвсем успешна, най-вероятно.

— Важно е да доведем делото срещу Хансен до успешен край. Той е по-голямото зло от двете. По-големият потенциал за вреда върху хората.

— Добър отговор — каза Делрей и разкриви лицето си — но няма нищо общо с въпроса. Какво ще му дадете на Танцьора за да ви поднесе на тепсия Хансен, а?

— Не зная — уклончиво отговори прокурора. — Не сме обсъждали това.

— Десет години на средно тежък режим — промърмори Сакс.

— Казах, не сме го обсъждали.

Райм си мислеше за старателно планирания от тях капан до четири тази сутрин. Ако сега изместеха Пърси и Хейл, Танцьорът щеше да разбере. Ще си състави нов план за действие. Ще разбере, че са в Шорхам и, тъй като на охраната й е заповядано да го хванат жив, ще им изтанцува един показен валс, убивайки Пърси и Хейл — разбира се, и около дузина щатски полицаи — и ще си тръгне под носовете им.

Прокурорът започна:

— Нямаме много време… Райм го прекъсна:

— А имате ли достатъчно хартия?

— Надявах се, че ще срещна съдействие във ваше лице.

— Е, не го срещате.

— Вие сте цивилен.

— Аз не съм — обади се Селито.

— Да-да, разбирам. — Погледна към Делрей, но не си направи труда да попита на коя страна беше той. Продължи: — За три-четири часа мога да получа заповед за преместване под строга охрана.

„В неделя сутрин?“, помисли си Райм. „Да-да!“

— Ние не издаваме подобни заповеди. Правете, каквото знаете.

Елиополос лепна една мазна усмивка на кръглото си лице:

— Трябва да ви уведомя, че, ако този престъпник умре при опита му за задържане, аз лично ще преглеждам рапорта относно обстоятелствата, и твърде вероятно е да заключа, че необходимите заповеди за използване на смъртоносно оръжие при тази ситуация на арест, не са били дадени от упълномощения за целта персонал. — Той хвърли поглед към Райм. — Възможно е също така да се появят и обвинения за намеса на цивилни граждани във федералните правораздавателни функции. А това може да доведе до значителен съдебен процес. Просто исках да бъдете предварително запознати с това.

— Благодарим — безгрижно отвърна Райм. — Оценяваме жеста ви.

Когато онзи излезе, Селито се прекръсти.

— Господи, Райм, чу ли го? Ще ни плаши със значителен съдебен процес!

— Хайде, хайде… Ако ме питате, и незначителен съдебен процес би накарало това момченце да се насере от страх — звънливо изтърси Делрей.

Всички се засмяха.

След това Делрей се протегна и каза:

— Каква болест е плъзнала! Чу ли за нея, а, Линкълн? Бацилът му с бацил!

— Какъв бацил?

— Абе, много е заразителен. Моите момчета от специалните части и аз, като излезем някъде на операция и не знам какво става, ама като се върнем, ни мори един странен тик -постоянно ни се присвива показалецът на дясната ръка, все едно още е на спусъка. После със седмици не ни пуска.

Селито, който беше доста лош актьор, отвърна великодушно на шегата му:

— И ти ли? Аз пък си мислех, че бацилът е хванал само нашите момчета.

— Но, знаете ли — продължи Делрей, истински Алек Гинес 33 33 Английски театрален и филмов артист, роден 1914 г. Най-известният му филм е „Мостът на река Куай“, 1957, за който е получил „Оскар“. на уличните ченгета, — аз му зная цера. Трябва просто да гръмнете някой мръсен шибаняк, като например нашият приятел, Танцьора, който отдавна ви гледа накриво. Безотказно е. — Той си отвори клетъчния телефон. — Ще взема да се обадя на моите момчета и момичета, да проверя дали още помнят цера. И ще го направя веднага, че не се знае, кога ще им се изпречи пред очите лекарството, а те да вземат да го пропуснат. После какво ще ги правя такива, разтреперани!