Джефри Дийвър - Танцьорът

— Фред — изкрещя Райм, — как е тя?

Последва мъчителна пауза, преди да дойде отговорът.

— Не е добре, Линкълн. В момента гасим пожара. Беше от ония за поражение на жива сила. Мамка му! Трябваше ние да влезем първи. Проклет да е!

При бомбите за поражение на жива сила, поставени в предмети от ежедневието, обикновено се използваше пластичен взрив или тротил. Често се използваха и най-разнообразни шрапнели или сачмен заряд с цел нанасяне на възможно най-големи поражения.

Делрей продължи:

— Взривът гътна две-три стени и обгори почти всичките помещения. — Мълчание. — Трябва да ти го кажа, Линкълн. Ние… намерихме… — Гласът на Делрей, който обикновено беше твърд и рязък, сега затрепери.

— Какво? — викна Райм.

— Части от човешко тяло… Ръка. Тоест, част от нея. Райм затвори очи и по тялото му се разнесе ужасът, който не беше усещал от години. Сякаш ледено острие прободе безчувственото му тяло. Дъхът му се превърна в тихо, напрегнато съскане.

— Линкълн — започна Селито.

— Продължаваме да претърсваме — продължи Делрей. — Може и да не е мъртва. Ще я открием. После, право в болницата. Ще направим всичко, каквото можем. Знаеш, че е така.

„Сакс, по дяволите, защо го направи? Защо и аз ти позволих?

Никога не трябва…“

В ухото му се чу припращяване. Всъщност то беше толкова мощно, сякаш някой гръмна в ухото му конфета.

— Не може ли някой… Искам да кажа, Господи, някой няма ли да махне това от мене?

— Сакс? — ревна Райм по микрофона. Беше сигурен, че чу нейния глас. После до него долетяха звуци от давене, сякаш някой повръщаше.

— Хък — хлъцна тя. — О, Боже… отврат.

— Добре ли си? — той приближи микрофона до устата си. — Фред, къде е тя?

— Ти ли си, Райм? — обади се тя. — Нищо не мога да чуя. Някой май ми говори.

— Линкълн — викна Делрей. — Намерихме я! Тя е супер. Нищо й няма.

— Амелия?

До него долетя гласът на Делрей, който се разпореждаше нещо с току-що пристигналите лекари. Райм, чието тяло не беше давало никакви признаци на живот от години, видя, че сега левият му, безименен пръст се тресеше яростно. Делрей отново се обади:

— Не може да чува твърде добре, Райм. Явно, значи… абе, изглежда сме видели части от тялото на жената. Тази, Хоровиц. Сакс я е извадила от хладилника точно преди взрива. Трупът й явно е поел голяма част от взрива.

Селито каза:

— Стига си се пенявил, Райм. Не й надувай главата с твоите глупости.

Той обаче не престана.

Вместо това ядно заръмжа в нещастното микрофонче:

— Какво, по дяволите, си мислиш, Сакс? Нали ти казах, че това е бомба. Ти също трябваше да знаеш, че е и да се омиташ оттам по най-бързия начин.

— Райм, това ти ли си?

Преструваше се. Той я познаваше добре.

— Сакс…

— Нали трябваше да отлепя тиксото. Чуваш ли ме? Аз не те чувам. Беше обикновено опаковъчно тиксо. От него ще му свалим отпечатъците. Ти самият го каза.

— С ръка на сърце ти казвам — сряза я той, — ти си направо невъзможна!

— Ало? Ало-о? Нищо не мога да чуя.

— Сакс, въобще не ми ги пробутвай тия.

— Ще отида да проверя нещо, Райм. За известно време настъпи мълчание.

— Сакс?… Сакс, чуваш ли ме? Какво, мамка му… ?

— Райм, слушай… току-що осветих тиксото с полихромна светлина. И познай от три пъти какво стана? Открих един блед отпечатък. Намерих отпечатък от Танцьора!

За момент това успя да го накара да замлъкне, но след секунда той поднови тирадата си. Тъкмо беше стигнал до най-съществената част от моралистичните си излияния, когато изведнъж откри, че всъщност говори единствено на микрофона, тъй като връзката беше прекъсната.

Лицето й беше цялото в сажди, а тя самата изглеждаше още зашеметена.

— Не ми се карай, Райм. Наистина беше глупаво, но аз въобще не мислих за това. Просто действах.

— Какво стана? — попита меко той. Строгият и напрегнат израз беше се стопил от лицето му в момента, в който я видя. Толкова се зарадва, че е жива.

— Ами бях наполовина влязла в стаята. Видях заряда зад вратата и реших, че няма да успея навреме. Стиснах здраво тялото на жената и го измъкнах от хладилника. Смятах да я завлека до кухненския прозорец. Бомбата избухна, преди да измина и половината път.

Мел Куупър разглеждаше съдържанието на торбичката с веществени доказателства, донесени от Сакс. Започна да изследва по-подробно саждите и остатъците от бомбата.

— Зарядът е М-45. Тротил, с вибрационен прекъсвач и забавящ 45-секунден детонатор. Тия, които са разбили вратата, са били източник на вибрациите, които са задействали възпламенителя. Откривам и наличие на графит, така че това е някаква нова разработка тротил. Много мощен и много опасен.