Джефри Дийвър - Танцьорът

— Или ключът е съвсем нов! — изстреля Сакс.

— Правилно! И затова е полепнала по него смазката. Добре. Том, таблицата, моля! Пиши: „Проникване чрез ключ.“

Помощникът написа каквото му беше казано с изящния си ученически почерк.

— И така, с какво друго разполагаме? — Райм си пое и издиша въздуха през специалните тръбички и се завъртя към компютъра си. Не успя обаче да прецени правилно разстоянието и се бухна право върху него, като насмалко не събори на земята монитора.

— Проклятие! — измърмори той.

— Добре ли си? — попита Селито.

— Супер, казах супер съм — отряза го Райм. — С какво друго? Питам, с какво друго разполагаме?

Куупър и Сакс изчеткаха остатъка върху чиста вестникарска хартия. Сложиха си увеличителни очила и се втренчиха в микроскопичните частички. Куупър вдигна няколко петънца с една намагнитизирана метална пръчка и ги постави върху микроскопското стъкло.

— Ами, това са някакви нишки.

След секунда Райм също наблюдаваше тъпичките косъмчета върху компютърния екран.

— Какво мислиш, Мел? Хартия, а?

— Аха.

Като говореше на гарнитурата, съставена от слушалки и микрофон, Райм нареди на компютъра си бавно да придвижи образа по продължение на тънките нишки.

— Май са два различни вида. Единият е бял или бледожълтеникав. Другият има зелен оттенък.

— Зелен? Долари? — предположи Селито.

— Възможно.

— Има ли достатъчно да ги прекараш през газ-хроматографа — попита Райм, тъй като знаеше, че хроматографът щеше да унищожи нишките.

Куупър отговори утвърдително и те продължиха изследванията си.

Той зачете резултатите от монитора си:

— Няма присъствие на памук, карбонати, сулфати, сулфити.

Това бяха химикали, които се прибавяха към целулозната каша при направата на висококачествена хартия.

— Значи, евтина хартия. Багрилото е разтворимо във вода. Няма и следи от мастило на маслена основа.

— Е — обяви Райм, — значи не са долари.

— Може дори да е рециклирана хартия — каза Куупър.

Райм увеличи отново изображението на екрана си. Матрицата заемаше целия екран, но детайлите се губеха. За момент той се обърка и не знаеше какво става, после си пожела да наблюдава интересуващите го обекти само през окуляра на комбиниран микроскоп. Нищо не можеше да се сравни с яснотата на фината оптика.

Изведнъж забеляза нещо.

— Тези жълти петна, Мел? Лепило ли е това?

Техникът погледна през микроскопа и обяви:

— Да. Лепило за пощенски пликове, поне прилича на такова.

Значи ключът сигурно е бил предаден на Танцьора в пощенски плик. Но какво означаваше зелената хартия? Райм нямаше и най-малко представа. В това време Селито сгъна телефона си.

— Говорих с Рон Толбът от Чартърни полети „Хъдсън“. Той се обади тук-там. Познай чий е хангарът, в който е влязъл Танцьорът?

— На Филип Хансен? — каза Райм.

— Десятка.

— Ама че плетеница се заформя! — обади се Сакс. „Вярно“, помисли си Райм, макар че целта му не беше да предаде Танцьора на областния прокурор с неопровержими обвинения и доказателства. Не, той просто искаше главата на този човек, по възможност набита на кол.

— Нещо друго при тях?

— Нищо.

— Добре, сега да се прехвърлим към следващото местопрестъпление. Гнездото на снайпериста. Доста напечено му е било там. Може би там е бил по-небрежен.

Но, разбира се, той не беше станал невнимателен, въпреки близката опасност. Нямаше открити гилзи.

— Ето отговора — каза Куупър, взирайки се в намерените следи през обектива на микроскопа. — Памучни нишки. Използвал е хавлиена кърпа, за да събира гилзите.

Райм кимна.

— Стъпки?

— Няма. Сакс заобяснява, че дори когато е бягал през калните участъци към снабдителската камионетка, Танцьорът прилежно ги беше избягвал, стъпвайки единствено по тревата.

— Колко отпечатъка откри в гнездото на снайпериста?

— Нито един — обясни тя. — И около двеста общо в двата фургона.

Ако беше използвал АСИО — Автоматизираната система за идентификация на отпечатъци, в която се съдържаха всички дигитализирани криминални, военни и свързани с цивилни служби база данни за пръстови отпечатъци из цялата страна — Райм щеше лесно да пусне всичките тези отпечатъци за анализ (макар че това щеше да отнеме доста време). Но тъй като Райм беше изцяло обсебен от мисълта да открие и залови Танцьора, въобще и не си направи труда да пусне запитване до АСИО. Сакс се обади, че в двата фургона беше открила негови отпечатъци от памучни ръкавици. Значи другите пръстови отпечатъци не бяха от него. Куупър изпразни съдържанието на поредната найлонова торбичка върху един метален поднос. Двамата със Сакс се наведоха над него.