Джефри Дийвър - Танцьорът

Сакс се намръщи.

— Не е бил удушен.

И двамата си отвориха устата срещу нея.

— Скъ… Полицай, това наистина е лигатурен белег — успя да вземе думата Джим, ченгето. — Много пъти съм го виждал.

— Не, не — каза тя. — Сигурно на врата си е носил верижка, която убиецът е откъснал.

Райм се намеси:

— Права си, Сакс. Първото нещо, което правиш, когато не искаш да идентифицират жертвата ти, е да се отървеш от бижутата. Сигурно е бил Сейнт Кристофър, със солидна верижка и инкрустиран. Кой е с тебе?

— Двама пълни кретени.

— Уф. Добре, каква е причината за смъртта?

След като набързо огледа тялото, тя откри раната.

— Шило за лед или много тесен нож, забит в тила. Бъчвообразното тяло на доктора се промуши откъм страничната врата.

— Щяхме да го видим — опита се да се защити той. — То нали така се бяхме разбързали заради вас.

Райм се обърна към Сакс:

— Опиши ми го.

— Доста едър е, с голям корем. Ужасно затлъстял.

— Цвят на кожата или слънчев загар?

— Слънцето го е опърлило само по тялото и ръцете. Краката му са бели. Не си е рязал отдавна ноктите на краката. Носил е и обеца — желязна, не сребърна. Гащетата му са марка „Сеърс“, целите в дупки.

— Добре, явно е работник някакъв — заключи Райм. — Или снабдител. Да приключваме. Провери му гърлото.

— Какво?

— За портфейла или документи. Ако искаш да не разкрият за кратко време кого си убил, тикни му документите в устата. Докато не го аутопсират, никой няма да забележи.

Отвън онези нещо се закикотиха. Смехът бързо утихна, когато Сакс разтвори широко челюстите на трупа и започна да бърка вътре.

— Господи — промърмори Ърл. — Какво правите?

— Няма нищо, Райм.

— Срежи го. Гърлото. Трябва да са по-навътре.

Преди Сакс често беше настръхвала от ужас, като чуеше подобен страховит съвет от Райм, но днес тя просто погледна назад към двамата и извади нелегалния си, но много обичан от нея сгъваем нож от задния джоб на дънките си, натисна копчето и той се разгъна.

Това им свали усмивките от лицата.

— Ей, скъпа, какво се каниш да правиш?

— Малка операцийка. Трябва да погледна по-навътре — сякаш й се случваше всеки ден.

— Искам да кажа, не мога да закарам трупа на съдебния лекар и да му кажа, че едно ченге от Ню Йорк сити му е прерязало гърлото.

— Тогава вие го направете.

Тя му подаде ножа с дръжката напред.

— О, Боже, тая се бъзика с нас.

Сакс повдигна вежда, плъзна ножа малко зад адамовата ябълка на мъртвеца, досущ както запален рибар разпаря тлъста пъстърва.

— Господи, Джим, виж я какво прави. Спри я.

— Аз не съм идвал тук, Ърл. Нищо не съм видял. — С тези думи полицаят се отдалечи.

След като направи неголям разрез, тя надникна вътре и въздъхна.

— Нищо.

— Какво ли е намислил? — попита Райм. — Дай да помислим… Ами ако въобще не му е била целта да ни попречи при идентифицирането? Иначе щеше да извади и зъбите. Може би се опитва да скрие нещо друго от нас?

— Нещо, което е било по ръцете на жертвата — предположи Сакс.

— Може би — съгласи се Райм. — Нещо, което не е могъл да измие лесно от тялото му. И нещо, което ще ни каже, какви са плановете му.

— Масло? Грес?

— Може да е прекарвал реактивно гориво — обади се Райм. — Или пък е снабдявал ресторанти — и ръцете му са миришели на чесън.

Сакс огледа летището. Видя около дузина шофьори на цистерни с гориво, хора от наземния персонал, монтьори, строители, които издигаха ново крило към един от терминалите.

Райм продължи:

— Каза, че е едър мъж?

— Да.

— Днес сигурно бая се е изпотил. Може да е изтрил челото си. Или да си е почесал главата.

Аз самата цял ден само това правя, помисли си Сакс и отново понечи да зарови пръсти в косата си и да се почеше, както обикновено, но изведнъж се стресна и цялата се напрегна.

— Провери скалпа му, Сакс. Отзад, под линията на косата.

Направи го. И там го откри.

— Виждам цветни ивици. Синьо. Малко бяло също. По косата и кожата. О, по дяволите, Райм. Това е боя. Той е бил бояджия. А тук има поне двадесет строителни работника.

— Линията на шията му — продължи Райм. — Танцьорът е откъснал личната плочка, закачена на верижка около врата му.

— Но щеше да изглежда другояче.

— Мамка му, по плочката сигурно е имало боя или нещо такова. Той е някъде из полето около вас. Кажи на Пърси и Хейл да легнат на пода. Сложи някой да ги пази и изкарай всички навън да го търсят. Специалните части са на път към вас.

Проблеми.