Джефри Дийвър - Танцьорът

— Открихме едни други материали, които може би са от бомбата, но Линкълн не е сигурен дали това не са части от самолета. Дребни късчета оранжев латекс, части от електронна платка. Звучи ли ти познато?

Пърси вдигна рамене:

— В ЛИР-а има хиляди уплътнения. Може и латексови да са, нямам никаква представа. Да не говорим за платки. От тях сигурно има още толкова. — Тя кимна към единия ъгъл на хангара, където имаше шкаф и пейка. — Платките обикновено се правят по поръчка, според предназначението им и марката на самолета. Там сигурно има какви ли не гумички. Вземай си, каквото те интересува.

Сакс я послуша и започна да прибира бежови гумички, които й харесат, в една кесия. Без да се обръща към нея, Пърси се провикна:

— А пък аз си помислих, че си дошла да ме арестуваш. Пак да ме прибираш на топло. ,

„Прекрасна идея“, помисли си Сакс, но каза:

— Заради образците идвам. — След минутка продължи: — Какво още трябва да се прави? По самолета?

— Останаха само настройките. После една пробна разходка из пистата да видим как сме с мощността. Трябва да видя и прозореца, дето го смени Рон. На никого няма да му е приятно да загуби прозореца си при четиристотин мили в час. Ще ми подадеш ли онази шестица? Не, метричната.

— Аз загубих един при сто — каза Сакс, докато подаваше инструмента.

— Какво?

— Стъклото. Докато преследвах с колата един кретен. Идиотът стреляше с едри сачми, две нули. Добре, че успях да се наведа. За сметка на това обаче ми хвръкна предното стъкло… Честна дума, докато му сложа гривните, налапах няколко бръмбара.

— И аз винаги съм смятала, че водя рискован и интересен живот.

— Ами, повечето време изкарваме в голяма скука. Максимум пет процента от всичко е адреналин, ама чист.

— Да, чувала съм — разсеяно се обади Пърси. После свърза лаптопа направо към един от елементите на двигателя. Защрака по клавиатурата и зачете екрана. Без да поглежда към нея, тя я попита:

— Е, какво е?

Загледала се в компютъра, в пробягващите цифри по екрана му, Сакс попита:

— Кое какво е?

— Ами, ъ-ъ-ъ, това напрежение. Помежду ни. Между мен и теб.

— Заради тебе един от моите приятели едва не умря. Пърси поклати глава. После каза съвсем отчетливо:

— Не е това. При вас винаги съществува риск. Човек сам решава дали да го поеме, или не. Джери Банкс не беше някой новобранец. Друго е — освен това го почувствах, преди да гръмнат Джери. Още когато те видях за първи път, в стаята на Линкълн Райм.

Сакс замълча. Извади крика от двигателния отсек и го сложи върху една маса. Разсеяно започна да върти лоста, за да го сгъне.

Трите листа метал легнаха на мястото си и закриха двигателя. Пърси продължи да завинтва болтчета, служейки си с отвертката като диригент с палката си. Имаше наистина ръцете на магьосник. Накрая тя пак се обади:

— Заради него е, нали?

— Кого?

— Знаеш, кого имам предвид. Линкълн Райм.

— Мислиш, че ревнувам? — Сакс се изсмя.

— Да, така мисля.

— Но това е смешно.

— Това е повече от работа помежду ви. Мисля, че ти си влюбена в него.

— Естествено, че не съм. Това са щуротии.

Пърси я погледна многозначително и после грижливо нави няколко прекалено дълги жици, които напъха зад едно малко капаче в двигателното отделение.

— Това, което си видяла, е обикновено уважение към неоспоримия му талант, нищо повече.

Тя вдигна изцапаната си със смазка ръка към лицето си. — Я стига, Амелия, само ме погледни. От мен не става любовница. Ниска съм, държа се като шеф, и освен това не съм толкова хубава като теб.

— Ти си… — започна Сакс. Пърси я прекъсна:

— Да, зная, грозното патенце? Нали я знаеш приказката, за онова птиче, дето всички мислели за грозно, докато един ден то не се превърнало в голям красив лебед. Чела съм я милион пъти като дете. Но аз никога не се превърнах в лебед. Може би затова се научих поне да летя — студено се усмихна тя, — но знаеш, че не е същото. Освен това — продължи Пърси, — аз съм вдовица. Съвсем наскоро загубих съпруга си. Така че изобщо не се интересувам от който и да било друг.

— Съжалявам — бавно започна Сакс, като чувстваше, че против волята й я бяха въвлекли в този разговор, — но, как да кажа… ами, ти изобщо не показваш признаци на траур.

— Така ли? Понеже се опитвам да дам всичко от себе си, за да не фалира Компанията ми?

— Не, има и нещо друго — отвърна предпазливо Сакс. — Или?

Пърси впи поглед право в лицето й.

— Двамата с Ед бяхме невероятно близки. Освен че бяхме съпрузи, ние бяхме и приятели и бизнес-партньори… И… да, наистина имаше друга жена Сакс завъртя очи към офиса на Чартърни полети „Хъдсън“.