Джефри Дийвър - Танцьорът

Сакс се върна към входната врата. Затръшна я с трясък и тръгна към самолета. Стъпките й отекваха в просторното помещение.

Пърси се завъртя, видя я и отново се върна към работата си. Избърса с ръкав лицето си и продължи да човърка упорития цилиндър.

Сакс стигна до подножието на скелето и вдигна поглед. Известно време и двете мълчаха. Накрая Сакс се обади:

— Защо не опиташ с крик?

Пърси я погледна и нищо не каза.

— Допускът е малък, твърде плътно ляга — продължи Сакс. — Трябва просто да натиснеш силно. Старата хамалогия — с бой само грънци не се оправят. Това не го преподават в техникумите.

Пърси внимателно се вгледа в прикрепящите метални скоби.

— Не зная вече.

— А аз зная. Пред тебе стои цял експерт по тези въпроси.

— Да не би да си поставяла горивна камера на ЛИР?

— Не съм. Само свещи на опел „Чеви Монза“. Повдигаш двигателя с крик, за да можеш да ги стигнеш. Е, поне така е на У-образния осемцилиндров двигател. Но кой пък би си купил четирицилиндров автомобил? Тоест, за какво би му послужил?

Пърси погледна отново към двигателя.

— Е? — настояваше Сакс. — Ще вадиш ли крика?

— Ще изкриви външната кутия.

— Не и ако го поставиш тук. — Сакс посочи близо до мястото, където двигателят се окачваше към корпуса на самолета.

Пърси огледа сглобката.

— Нямам крик. Поне не толкова малък.

— Аз имам. Ей сега ще го донеса.

Сакс отскочи до автомобила си и се върна с крика на колата. Качи се на скелето, при което коленете й отново се обадиха.

— Ей тука можеш да пробваш — И тя докосна основата на двигателя. — Това е двойна Т-образна стоманена греда.

Докато Пърси закрепяше крика, Сакс заразглежда сложнотиите на самолетния двигател. Такъв не беше виждала досега.

— Колко коня е?

Пърси се изсмя.

— При нас няма конски сили. Мощността е тяга на витлото и се мери с фунтове. Тези, дето ги виждаш, са Гарет, турбовитлови Седемдесет и тройки. Дават им по 3500 фунта всеки. 51 51 Около 1700 кг.

— Невероятно — засмя се Сакс. — Почти като братче на моя отвън. — Закачи лоста на крика и усети познатото съпротивление, когато започна да върти. — Никога не съм виждала турбодвигател отблизо. Още от малка си мечтаех да имам кола с турбодвигател и да я подкарам из солниците в Аризона.

— Това тук не е чиста турбина. Вече не ги произвеждат. Само Конкордите още са с тях. Военните, разбира се. Та тези са турбовитлови. Като големите лайнери. Виждаш ли, ей там отпред онези пластини? Това не е нищо друго освен фиксирани витла. При ниски височини чистите реактивни двигатели не са изгодни, тези са с около четиридесет процента по-рентабилни откъм харч на гориво.

Сакс се задъха, докато въртеше с мъка лоста на крика. Пърси отново подпря с рамо пръстена на цилиндъра и натисна. Той не беше особено голям на размери, но тежеше доста.

— Значи разбираш от коли, а?

— Баща ми. Той ги обичаше. Прекарвахме цели следобеди да ги разглобяваме и сглобяваме. Когато не трамбоваше улиците, естествено.

— Трамбовал ли?

— И той беше ченге.

— Значи оттогава те гложди червейчето на механика?

— Не-е, тогава направо ме изяде червейчето на високите скорости. А то като те подхване, ставаш маниак на окачвания, трансмисии и двигатели. Иначе все ти се струва, че се движиш като каруца.

Пърси попита:

— Ти карала ли си някога самолет?

— Да съм „карала“ ли? — усмихна се Сакс на думата. — Не. Но вече започвам да се замислям, като те гледам колко сексапил си събрала под тоя капак.

Тя завъртя лоста още един-два пъти и спря. Мускулите я заболяха. Пръстенът изскърца тихо и задра о метала, където трябваше да легне.

— Чак пък толкова — несигурно каза Пърси.

— Почти влезе!

Със звучно метално щракване цилиндърът влезе и легна идеално на мястото си. Грозничкото лице на Пърси се разчупи от слаба усмивка.

— Затягаш ли ги? — попита Сакс, която се беше заела да поставя на мястото им болтовете, а сега се оглеждаше за ключ.

— Аха — отвърна Пърси. — А силата, която употребявам е такава, че „и дяволът от ада да дойде, да не може да ги развие“.

Сакс затегна болтовете с тръбния ключ, като сложи и допълнително рамо. Прещракването на ключа я върна назад в ученическите й години, когато прекарваше хладните неделни следобеди с баща си. Почти усети мириса на бензин, есен и аромата от печащите се гювечета, долитащ от кухнята на орташката им къща в Брууклин.

Пърси провери болтовете на Сакс и каза:

— Аз ще се оправя с останалото. — И се зае да свързва наново кабели, жици и електронни компоненти. За Сакс всичко това беше напълно непонятно, но тя гледаше очарована. Пърси спря. Прибави тихо: — Благодаря. — И след малко: — Ти какво правиш тук?