Джефри Дийвър - Танцьорът

След това се зае със самия план, съобразен с ФАУ, написа го върху обратната страна на навигационния дневник. Веднага щом излетят, вторият пилот трябва да активира плана, като се обади на Обслужване на полетите в Мамаронек, които пък от своя страна трябва да се обадят в Чикаго и да съобщят изчисленото време на пристигане на „Фокстрот Браво“. Така, ако половин час след обявеното време самолетът не пристигне на летище Чикаго, той се обявява за закъснял и се задействат спасителните служби.

Тези документи бяха доста заплетени и трябваше да бъдат попълнени и изчислени без грешка. Ако даденият самолет разполагаше с неограничени запаси от гориво, те можеха да разчитат на радиоуправление и да се мотат във въздуха колкото си искат и на каквато височина им скимне. Но не ставаше въпрос само за високата цена на горивото (двойката турбовитлови двигатели Гарет изгаряха наистина колосално количество); горивото беше доста тежко и самият му превоз струваше много пари. При дълги полети, особено с чести спирки, когато при излитането двигателите гълтаха като млади лами, наличието на допълнителни количества гориво на борда затрудняваше отделянето от земята и можеше за няколко секунди да „изяде“ кажи-речи цялата печалба на Компанията от полета. Според ФАУ при всяко излитане самолетите трябва да разполагат с достатъчно гориво да стигнат до местоназначението си плюс резерва в случай на нощен полет за още четиридесет и пет минути.

Пръстите на Пърси Клей леко пробягваха по бутоните и тя изпълваше необходимите формуляри с красивия си почерк. Нехайна за толкова много неудачи в личния си живот, що се отнасяше до летенето, тя вършеше всичко с педантична точност. Дори само попълването на честотите за радиовръзката по време на полета или разликите в магнитния курс й доставяха неизразимо удоволствие. Никога не гледаше да се измъкне, когато ставаше дума за точни изчисления. Същото важеше и за днес — тя се беше потопила до шията в работа.

До нея седеше Роланд Бел. Беше изпит, бледен и намръщен. Доброто момче, нейното приятелче вече го нямаше. Беше й много мъчно и за Бел. Почти колкото за себе си; явно Брит Хейл беше първият свидетел, който той беше загубил. Изведнъж й се прииска необяснимо защо да го докосне за ръката, да го окуражи, така както той го беше правил. Но той явно беше от ония мъже, които при сблъсъка си с подобна загуба, се изгубваха в самите себе си; всяко съчувствие би ги наранило. Той твърде приличаше на нея, помисли си тя. Бел гледаше с невиждащ поглед навън през прозореца на фургона, а ръката му от време на време неволно докосваше набраздената черна пластмаса на дръжката на пистолета си, увиснал от кобура за под мишница.

Точно когато тя приключи с попълването на последната карта, фургонът зави и навлезе на територията на летището. Спряха ги на входа, провериха им документите и им махнаха да продължават.

Пърси ги упъти към хангара, като забеляза, че в офиса още светеше.

Помоли ги да спрат и тя слезе, пазена от Бел и още един неин бодигард, които тръгнаха след нея към сградата на офиса им.

Рон Толбът, целият омазан в масло и на ръба на силите си, седеше на стола си и бършеше челото си. Лицето му беше доста зачервено.

— Рон… — Тя забърза към него. — Какво ти е?

Те се прегърнаха.

— Брит — каза той, поклати глава и се задъха. — Видял е сметката на Брит. Пърси, въобще не трябва да си тук. Върви някъде на безопасно. Забрави за полета. Не си струва.

Тя отстъпи назад.

— Кажи какво ти е? Да не си болен?

— Скапан съм.

Тя му измъкна цигарата от ръката и я загаси.

— Сам ли си вършил работата? Сам ли си подготвил „Фокстрот Браво“?

— Аз…

— Рон?

— Е, повечето. Почти свърших. Оня от Нортийст докара угасителния патрон и горивната камера преди около час. Почнах да ги монтирам. Само дето малко се поуморих.

— Болят ли те гърдите?

— Не, не чак толкова.

— Рон, веднага вкъщи.

— Мога…

— Рон — скастри го тя. — За последните два дена загубих двама от най-скъпите ми хора. Не искам ти да бъдеш третия… Аз също мога да монтирам горивната камера. Та кой не може?

Ако се съдеше по вида му, Толбът едва ли щеше да успее да вдигне и гаечен ключ, да не говорим за тежката горивна камера. Пърси попита:

— Къде е Брад? — Той щеше да бъде втори пилот.

— Каза, че тръгва. Ще бъде тук след около час.

Тя го целуна по потното чело.

— Ти си върви вкъщи. И стига с тия цигари, за Бога. Да не си полудял?

Той я притисна към себе си.