Джефри Дийвър - Танцьорът

— Разбира се, че ще ти го обясним, дяволе — изръмжа Селито. — Танцьорът знае, че си го издънил. Когато бяхме пред охраняваната къща, той можеше и да не стреля по тебе, нали? Прав ли съм?

Винаги карай боклуците да говорят. Да вземат участие в разговора. Селито често беше обяснявал теорията си на разпит пред Линкълн Райм.

— Да. Мисля, че е така.

Селито повика с пръст Джоуди по-близо до себе си.

— Би било доста по-умно от негова страна просто да си вдигне чукалата и да се изпари. Но той реши да поеме риска да си намери позиция за стрелба, само за да ти прицели задника със снайпер. И така, какъв извод си правим от това?

— Аз…

— Че той няма да се откаже, докато не ти резне гушката.

Сега Делрей се намеси, щастлив, че му се предоставя възможност да играе праведник:

— А ти едва ли би искал този човек да ти почука на вратата в три сутринта — тази седмица, другия месец или догодина. Нали?

— И така — поде отново малко рязко Селито, — разбрахме ли се, че е в твой интерес да ни помагаш?

— Но искам да ме сложите в такава охранявана къща като свидетел.

Селито вдигна рамене.

— И да, и не.

— А?

— Ако ни помогнеш, да. Ако не, забрави.

Очите на Джоуди бяха зачервени и воднисти. Той изглежда наистина се страхуваше. След неговата случка Райм често се беше страхувал за другите — за Амелия, за Том или за Лон Селито. Но колкото до самия себе си, той винаги беше смятал, че едва ли някога щеше да изпита страх от смъртта, особено след нещастието с него. И сега се питаше какво означава човек да живее мирно и кротко като мишка.

Твърде много начини да умреш…

Селито, който отново се беше вмъкнал в кожата на доброто ченге, вяло се усмихна на Джоуди.

— Ти беше, когато беше убит агентът, нали? В мазето?

— Да, бях там.

— Този човек можеше да бъде жив сега. Брит Хейл също. И още много други хора щяха да бъдат живи… ако някой се беше съгласил да ни помогне да спрем този мръсник преди една-две години. На теб ти се предоставя тази възможност. Благодарение на теб може би Пърси ще живее. И още много други. Можеш да го направиш, от теб зависи.

Селито беше истински магьосник в тази работа. Райм щеше да го изнудва, да го измъчва, в краен случай щеше да го подкупи. Но никога не би му дошло наум да се хване за тресчицата на честността, да обясни просто и ясно, че всеки инспектор също е човек като всеки боклук.

Джоуди разсеяно запрелиства с мръсния си палец страниците на книгата си. Изведнъж той вдигна поглед и — изненадващо трезво — каза:

— Докато го водех към моето жилище, метрото, на два пъти си мислех дали да не го бутна в бързите води на мръсния канал, който прескачахме. Там водата наистина тече доста бързо. Щеше да го изхвърли право в Хъдсън. Зная и къде има купища метални шипове за траверсите в метрото. Хващам един и го прасвам по главата, докато той не гледа. Честна дума, наистина си мислех да го направя. Но се уплаших. — Той вдигна книгата. — „Глава трета. Изправи се срещу своите страхове.“ Аз винаги съм бягал. Никога не съм посрещал страховете си. Дори преди това си мислех, че ще успея да се изправя срещу него, но не можах.

— Ето ти още един шанс — обади се Селито.

Той продължи да прелиства оръфаните страници. Въздъхна тежко.

— Казвайте какво трябва да направя?

Делрей вдигна смущаващо дългия си показалец към тавана. Това беше неговия знак на одобрение.

— Само след минутка ще ти кажем — каза Райм и се огледа. После внезапно се разкрещя: — Том! Том! Ела тук. Трябваш ми.

Симпатичното, раздразнено лице на помощника се появи иззад ъгъла.

— Ссслушам, шефе.

— Обхванат съм от суета — обяви драматично Райм.

— Какво?

— Обхванат съм от суета. Дай ми огледало.

— Ти искаш огледало?

— И то голямо. Освен това, ако обичаш, вземи ми среши косата. Все ти повтарям, а ти все забравяш.

Фургонът на щатската здравна организация към Министерството на здравето спря на пистата. Двамата служители с бели престилки, които докараха товара от човешки органи за четвърт милион долара изобщо не се притесняваха, че цялото летище беше обградено от въоръжени до зъби ченгета.

Единствено, когато пуснаха Кинг — немската овчарка на отдела по обезвреждане на взривни устройства да подуши всички сандъци за експлозиви, единият от доставчиците каза неуверено:

— Ъ-ъм, мисля че е по-добре да махнете това куче оттука. Все пак за животното черния дроб си е черен дроб и сърцата са си сърца.

Но Кинг се държа изключително професионално и излая в знак, че одобрява стоката, без дори да я опита. После натовариха сандъците в хладилните отделения на самолета. Като се увери, че всичко е наред, Пърси отиде до кабината при младия, сламенорус пилот Брад Торгесън. Той беше летял няколко пъти за Чартърни полети „Хъдсън“, но не беше на постоянна работа. Сега двамата се заеха да направят пред стартовия оглед на самолета.