Джефри Дийвър - Каменната маймуна

Какво ли беше?

Стиснал здраво една тръба, за да не се подхлъзне, Чан бръкна в пенещата се вода, за да вземе онова, което му подаваше капитанът. Стисна някакви дрехи и ги издърпа силно. Внезапно детето на белязаната жена се издигна сред гората от безжизнени ръце. Кашляше, но беше в съзнание. Чан го притисна силно до гърдите си, след това пусна тръбата. Плъзна се по наклонения под до стената, после доплува до стълбите и се изкачи под течащата отгоре вода.

Дъхът му спря — кърмата на кораба, наклонена под ъгъл от четирийсет и пет градуса, едва се виждаше над водата и огромните тъмни вълни поглъщаха половината от палубата. Ву Цичен, бащата и синовете на Чан се опитваха да развържат една голяма оранжева надуваема лодка. Тя беше още над водата, но скоро щеше да потъне, повлечена от тежестта на кораба. Чан се промъкна към тях, подаде детето на жена си и се притече на помощ на останалите. Скоро обаче възелът, задържащ лодката, потъна. Чан се гмурна и задърпа въжето. В този момент до ръката му се появи друга. Уилям бе намерил отнякъде дълъг, остър нож. Чан го взе от сина си и преряза въжето.

Двамата изплуваха и помогнаха на семейството си, на семейство Ву, Джон Сун и младата двойка да се качат на лодката; вълните бързо ги отнесоха далеч от потъващия кораб.

Чан дръпна въжето за запалването, но моторът не заработи. Трябваше да го включат незабавно — без контрол след броени секунди щяха да се преобърнат. Той задърпа ожесточено. Най-сетне двигателят забръмча.

Чан се настани в задната част на лодката и бързо я подкара през вълните. Те я мятаха ожесточено, но не можеха да я обърнат. Чан описа кръг и върна плавателния съд към мястото на потъващия кораб.

— Къде отиваш? — викна Ву.

— За другите — отвърна задъхано Чан. — Трябва да намерим другите!

Точно тогава на не повече от метър от тях изсвистя куршум.

Призрака беше бесен.

Стоеше на носа на потъващия „Фуджоуски дракон“, стиснал въжето на спасителната лодка, и гледаше сред вълните на петдесетина метра напред, където току-що бе забелязал бегълците.

Вдигна стария си пистолет и отново стреля. Пак не улучи. Силното вълнение правеше точното прицелване от такова разстояние невъзможно. Той забеляза, че са включили двигателя и изчезват зад „Дракона“, извън полезрението му. Призрака прецени разстоянието до мостика, където се намираше неговата каюта с автомата и парите му — повече от сто хиляди в зелено.

Почуди се за миг дали може да се добере до тях навреме.

Сякаш в отговор от близкия отдушник изсвистя силна струя въздух и „Драконът“ се наклони още по-силно.

Е, загубата не беше приятна, но не си струваше да си рискува живота. Призрака се качи на лодката и я отблъсна от кораба. Огледа се наоколо, напрягайки очи в дъжда и мъглата. Две глави ту се показваха, ту изчезваха, нещастниците махаха отчаяно.

— Насам, насам! — изкрещя Призрака.

Те се обърнаха към него, опитаха да се покажат по-високо над водата, за да ги види по-добре. Бяха от екипажа, двамата от мостика. Той вдигна китайския армейски пистолет „Модел 51“. Застреля ги с по един куршум.

След като запали мотора, Призрака отново се огледа за помощника си. От него обаче нямаше и следа. Помощникът беше безстрашен в престрелки и хладнокръвен убиец, но извън жизнената си среда бе пълен тъпанар. Сигурно беше паднал във водата и се бе удавил, защото не се е сетил да хвърли тежкия си пистолет и боеприпасите. Е, Призрака си имаше друга работа. Насочи лодката към мястото, където за последно бе видял емигрантите, и даде пълна газ.

Нямаше време да търси спасителна жилетка или пояс.

Нямаше време за нищо.

Непосредствено след взрива, разбил ръждясалия корпус на „Дракона“ и повалил Сони Ли по корем, корабът започна да се накланя. Водата заливаше Ли и го теглеше безжалостно към океана. Изведнъж той се озова зад борда, безпомощен сред кипящата бездна.

„Десет шибани съдии от ада“ — помисли си горчиво.

Водата беше леденостудена, отровно солена на вкус; притискаше го. Вълните го удряха в гърба, вдигаха го високо, след това го запращаха в дълбокото. Ли успя да изплува и се огледа за Призрака, но в мъглата и проливния дъжд не можеше да види нищо. Глътна малко от отвратителната вода и се закашля, не можеше да си поеме дъх. Сони Ли пушеше по три кутии цигари на ден и пиеше големи количества бира „Циндао“ и маотай; скоро се изтощи, нетренираните мускули на краката му се пренапрегнаха.

Посегна неохотно към колана и извади пистолета си. Пусна го и оръжието потъна бързо. Направи същото с трите кутийки патрони от задния си джоб. Това го улесни до известна степен, но не достатъчно. Имаше нужда от жилетка, от нещо, което да облекчи усилията му да се задържи на повърхността.