Джефри Дийвър - Милост

— Не. Твърдят, че го гонили, но той изчезнал.

— Гонили са го. Сигурно — изсумтя саркастично директорът и отново насочи поглед към папката.

Даде знак на Гримс да пази тишина и зачете досието на Хрубек.

Диагноза: Параноидна шизофрения… Моносимптомна и с халюцинации… Твърди, че лежал в седемнайсет болници, от седем от които избягал. Непотвърдено.

Адлър погледна асистента си:

— Избягал от седем болници?

Преди младият мъж да успее да отговори, директорът продължи да чете:

…изпратен на лечение за неограничено време в съгласие с Член 403 от Закона за психичното здраве на щата… Халюцинации (слухови, незрителни)… получава силни пристъпи на панически страх, при което може да извърши насилие. Коефициент на интелигентност — около и над средния… Среща трудности само с най-силно абстрактни понятия… Мисли, че го преследват и го следят, че хората го мразят и сплетничат по негов адрес… Отмъщението, често в библейски и исторически контекст, изглежда неразривно свързан елемент от илюзиите му… Особено възбудено отношение към жените…

След това Адлър прочете данните за височината, теглото, силата, общото физическо състояние и агресивността на Хрубек. Лицето му остана безизразно, макар че сърцето му се сви и той си помисли със страх и професионално възхищение: „Този мръсник е машина за убиване. Мили Боже!“

— „На лечение с хлорпромазин хидрохлорид, 3200 милиграма на ден. Орално на няколко дози.“ Наистина ли е така, Питър?

— Да. Страхувам се, че е така. Три грама торазин.

— Мамка му.

— Като стана дума… — Асистентът се размърда смутено, притисна палци върху една книга и те почервеняха от натиска.

— Изплюй камъчето. Стига си увъртал — подкани го директорът.

— Не си е взимал лекарствата.

Адлър почувства как топла вълна облива лицето му.

— Разкажи — прошепна той.

— Имаше един филм.

— Филм ли?

Гримс потърка ноктите на палците си.

— Екшън. Главният герой се преструва, че гълта някакви хапчета…

— Искаш да кажеш, че са го пускали във видеозалата, така ли?… Ама какво ми разправяш сега?

— Филма. Само че той всъщност не ги гълта. Хапчетата, де. Преструва се, че ги гълта, но ги задържа в устата си и по-късно ги изплюва. Струва ми се, че Харисън Форд изпълнява ролята. След това много пациенти му подражавали в продължение на няколко дни. Никой май не е предполагал, че Хрубек е способен на когнитивно мислене, така че не са му обърнали особено внимание. А може би беше Ник Нолти…

Адлър попита:

— От колко дни е без бонбонки?

— Четири. Е, вече пет.

Директорът отиде до един шкаф с надпис „Психофармакология“ и надникна вътре. Поведението на шизофрениците се контролира с антипсихотични лекарства. Към торазина няма физическа зависимост, както към наркотиците, но внезапното спиране на приемането му щеше да предизвика повдигане, световъртеж, обилно потене и силна изнервеност — фактори, водещи до по-голям риск от пристъпи на паника.

А паниката може да направи един шизофреник много опасен.

Когато престанат да приемат торазин, пациенти като Хрубек проявяват агресия. Понякога стигат и до убийство.

Понякога въображаеми гласове им нашепват колко добре са се справили с ножа или с бейзболната бухалка и ги подканят да се опитат отново.

Хрубек, както забеляза Адлър, страдаше и от безсъние. Това означаваше, че ще остане буден в продължение на два или три дни — отлична възможност да всее паника и хаос на територията на доста голям район.

Стоновете се усилиха. Адлър вдигна ръце към бузите си. Отново усети миризмата на жена си. Отново му се прииска да можеше да върне часовника с един час. Отново му се прииска никога да не беше чувал за Майкъл Хрубек.

— Как разбра за торазина?

— От един санитар — обясни Гримс и отново раздвижи устни като риба на сухо. — Намерил хапчетата под дюшека на Хрубек.

— Кой?

— Стю Лоу.

— Кой друг знае, че Хрубек не си е взимал лекарствата?

— Той, аз, вие. Старшата сестра. Лоу й е казал.

— О, много хубаво. Слушай сега. Кажи на Лоу… кажи му, че само да е проговорил пред някой друг, това ще му струва работата. Да не е изпуснал и една думичка. Чакай… — На Адлър изведнъж му мина една обезпокояваща мисъл. — Моргата е в Отделение С. Какво, по дяволите, е правил Хрубек там?

— Не знам.

— Научи.

— Всичко се развива толкова бързо, прекалено бързо — измънка обърканият асистент. — Не разполагаме и с половината информация, от която се нуждаем. Налага се да разровим документацията, да се обадим на различни хора.