Любен Дилов: Пътят на Икар

Две думи още за нашия Икар, предназначени за ония, които може би вече са ни забравили. Ще ми се те да бъдат такива: „Мили наши земни събратя, ние с вас вече не се познаваме, ония, които някога са ни изпратили, отдавна са вече мъртви, а ние от своя страна…“, но не обичам сантименталните размеквания. Всеки енциклопедичен колектор ще ви пусне три фиша, когато наберете името Икар. Първият ще ви разкаже древногръцката легенда за крилатия момък, който излетял заедно с баща си от Критския лабиринт, но понеже уж пожелал да стигне Слънцето, восъкът, с който били залепени перата на крилете му, се стопил и той се удавил в морето. Вторият ще ви даде всички данни за малкия, но забележителен астероид, наречен на легендарното момче, защото по своята орбита стига най-близко до Слънцето. Той отдавна е престанал да бъде непослушното момче-астероидче, което не се плаши от Слънцето, но в замяна на това редовно пък заплашвало Земята, че ще се блъсне в нея — отдавна е впрегнат в работа.

Третият фиш (ако е от енциклопедичен колектор — по-кратко, ако е от специален — пространно) ще ви опише осъществяването на най-грандиозния за всички времена дотогава земен проект: превръщането на астероида Хидалго в гигантски космически кораб за първата интергалактическа експедиция; тридесет години траял строежът му, всички народи участвували под една или друга форма в него и това е бил новият за тогава вавилонски строеж на човешката цивилизация. Още пет години се носил пробно из слънчевата система бедният Хидалго, а после, прекръстен по законите на земната символика в Икар, понесъл може би завинаги хиляда земни младежи към далечните слънца.

Сега към първите хидалговци — простете: икарци! — са се прибавили само още сто петдесет и двама, макар нашият Икар да има енергийни и всякакви ресурси за около трийсетхилядно население. Особено на нас, младите, много ни се иска да бъдем повече — нали всеки нов човек увеличава нашата сила, нашия ум и нашата увереност в бъдещето ни. Астронавигаторският съвет обаче продължава да смята, че хората на Икар били достатъчни, за да изпълни той своята мисия и допуска само толкова раждания, колкото да се попълват местата на загиналите или излезлите от строя. Многото деца шели да изправят Икар пред нови проблеми, които ще го затруднят в изпълнението на възложените му задачи. И ето ни вече трето десетилетие на път! Минахме през доста слънчеви системи, изследвахме внимателно и всеки път с една бурна начална надежда стотина планети и не видяхме нищо, освен минерали и метали, освен ледове, газове и плазма. Нищо интересно за човек като мене… до оня ден преди седем години, когато на Икар се завърна разузнавачът Алек Дери.

Тъкмо се готвех да извърша голямата рокада в партията, която разигравахме с колегата ми Лайънъл Редстър в почивката между неговото и моето дежурство, когато от поливизора ме позова нашият шеф, председателят на контролния съвет на Икар.

— Зенон — рече той по обикновеному учтиво, тоест с оная дистанцираща учтивост, която е закон на поведението сред икарци, — ако обичате, елате в карантинната камера. Ще се нуждая от вас за известно време.

Веднага скочих — стори ми се, че долових в лицето и в гласа му скрита тревога или пък оная възбуденост, която обзема учения, изправил се неочаквано пред нова загадка. Разбира се, може и да съм се лъгал, защото старите икарци трудно допускат неконтролирани страсти по лицата и гласовете си, особено пък председателят на контролния съвет, но и Льони като че ли усети същото, та каза:

— Терин направо те фаворизира. Дори в служебно време се обръща към теб с първото ти име. Да знаеш, че ще му искам обяснение.

Ние с Редстър, естествено, сме на „ти“ — връстници сме, една и съща работа вършим, но не се обичаме много-много, пък и той умее да ме ядосва.

— Слушай, Льони — рекох му, — първият приятел на баща ми сигурно има право да ме нарича по име. Второ, завистта, която долавям в думите ти, е нещо, не по-малко осъдително от пристрастните симпатии, на които може да се дължи едно фаворизиране.

Той не успя да ми отвърне, защото преди да отвори уста, аз бях вече навън и скачах в първия ескалатор, изпречил се отпреде ми.

В нетърпението си бях попаднал на обикновен ескалатор, а карантинният сектор е доста далече. За повече безопасност, Икар е обособен в самостоятелни и дублиращи се сектори, отделени един от друг с километри дебели скални стени, което много увеличава разстоянията, затова той разполага с отлична и разнообразна съобщителна мрежа. Карантинният сектор съвсем логично е сред най-външно разположените сектори и се състои от стартовите шлюзи и хангарите за действуващите космически кораби, от лабораториите, в които се изследват донесените отвън вещества, от болницата и самата карантинна камера, където прекарват известно време завръщащите се от полет разузнавачи.