Любен Дилов - Демонът на Максуел

Делеман стисна клепачи да прогони видението от вътрешния си взор и описанието му излезе накъсано, но Астра, едва сега узнала истинския замисъл на експеримента, в чиято подготовка бе участвувала, подсвирна с хлапашки възторг:

— Хей, ако това е вярно… Другите потвърдиха ли го?

— Още не съм им казал.

— Как можеш да държиш в тайна такова чудо! Веднага ги накарай да го повторят! Хайде!

И се самоизключи, преди той да бе й съобщил за още по-голямото чудо, защото други някакви сигнали напираха от пулта за управление.

Да, вероятно така и трябваше: да се потвърди по-напред явлението с демончетата, а то щеше да потвърди, ако е истина, и загадъчната светкавица. И все пак нямаше да е зле да поговори с лекаря. Не по видеофона! Себе си да прегледа и за другите да се посъветва. А в коридора Делеман вече обмисляше какви други форми на информация да предложат на демончетата, след като колегите му проверят неговия опит с константата, та да повишат достоверността на експеримента. Но още след първия завой, на десетина метра пред него, се появи нещо, което можеше да бъде потвърждение на собственото му полудяване, нещо, очевидно вече лишено от разум.

Из една от нишите към жилищния сектор залитна съвършено гола жена, спря се с протегнати ръце на отсрещната стена, пръсна сумрака с белотата на тялото си, закълчи се, закрещя:

— Искам да раждааам! Да раждаааам…

Зърна мъжа насреща си, политна към него, позна го, рязко се извъртя и побягна в обратна посока. Беше Сения от сектора за рентгенова и гравитационна астрономия.

Колкото и побъркана да бе, голата математичка все пак бе преценила, че не от него иска да ражда, и Делеман не успя да я застигне, защото се поспирваше да види няма ли отнякъде да цъфне подире й електрическата топка. Сения хлътна в медицинския сектор и ядреният физик постоя пред вратата с червения кръст колкото да си поеме дъх. Не биваше сега да засилва суматохата с намесата си, а и разговорът му с Амиран след Сения щеше да бъде по-недвусмислен.

Сумракът в коридора навсякъде беше еднакво сив, тревожно празен. И не се чуваше друго в този коридор освен собствената му безмълвност, която сега приличаше на тръпнеща болка, охлаждана от постоянното течение на въздуха. Сякаш вятърът на времето я отнасяше там, където всичко отиваше. Защо се чувствуваше виновен, че премълчава? — запита се Делеман. — Бои ли се да бъде сам? Та всяка среща с подобни дяволи или демони човек трябва най-напред сам да изживее! Защото е преди всичко среща със себе си. Саморазправа със себе си и може би — самокорекция…

И още други утешения си измисли ядреният физик, преди да нахлузи под мишниците си гривните на скоростната линия, за да продължи разговора си с демончетата в двете лабораторни камери.

Амиран залепи длани на слепоочията й, улови в погледа си полуделите й очи. В това й състояние не ще успееше да я хипнотизира, но тялото на Сения все пак омекна и той внимателно я пренесе на медицинското легло. Седна до нея, захлупи ръцете й в магнетичния капан на шепата си, изпробва за начало една отрезвяваща подигравка:

— Да раждаш ли искаш, или само онова, дето го предхожда?

В мътилката на ирисите й бавно изкристализира недоумение.

— Защо тогава си ми дошла гола?

Математичката погледна гърдите си и новата паника я хвърли нагоре. Той грубо я натисна със собствените й ръце.

— Стой мирно! Успокой се! — измъкна изпод леглото корав от стерилността чаршаф и я покри. — Ето, вече си спокойна! Напълно спокойна…

— Амиран, полудявам ли? — изпъшка Сения.

— Ако е така, правиш го доста несръчно.

— Какво става с мен?

— По-добре е сама да го осъзнаеш. Хайде, разправяй, както съм ви учил!

Сигурно от спомена цялото й тяло затрепера, кожата й настръхна и тя избълва думите си с такъв вътрешен напор, че лудостта отново щеше да я замята, ако лекарят повторно не бе залепил длани на слепоочията й. Застави я да млъкне, отдалечи дланите си на сантиметър от кожата и полека ги задвижи в кръгови безконтактни масажи.

— Но това е ужасно! — изригна Сения, съпротивлявайки се на горещата сила в ръцете му. — И гола съм се съблякла! А не помня кога! Амиран, луда ли съм? Да легна, за да приема някакъв мъж, дето не съм го и чувала…

— Поне хубав ли беше? — прекъсна я той и постигна търсения ефект.

Тя се засрами, отново се възмути от себе си, но афектът й се уталожваше.

— Не се подигравай! Кажи, има ли го това в компютрите ти?

— Всичко има, мила Сения, важното е какво в теб има сега. Кое точно те изплаши? Предполагам, другото не ти е за пръв път. Не знам как е при гениалните математички като теб, но за обикновените жени съм чел, че не е необикновено понякога, когато са самотни, да си представят разни неща…